Според него все повече играчи работят за това да се провали парламетаризма. Онези, които искат да пазят демократчиния ред трябва да спрат разпада или да идва "Горския".
Партиите трябва да се самосъхранят, за да запазят правото си на политическа функция и да бъдат част от демократичния свят. Ако не желаят това, трябва да знаят, че всички политически формации, които са подпомагали появата на диктатура, първи са изгаряли след това, предупреди професорът.
Български партии, подклаждани отвън, успяват да преминат изборната бариера с една единствена теза - "парламентът е лош, парламентаризмът не е добра идея,трябва ни силна ръка, трябва ни нещо ново, трябва да напуснем демократичните институции на свободния свят, да бъдем против еврото, всичко е лошо и ... да идва бащицата"
В момента антиевропейските сили в българския паламент са мнозинство, посочи проф. Палангурски.
Според него доста се изостри елементът с купения или дирижиран вот и се видяха много груби наррушения, които може и да не променят основната картина, но рушат доверието. Следващата крачка е да кажат - не ни трябват избори , а това вече е страшното, това е лгитимацията за идването на авторитарна власт.
Ако ликвидираме правото на избор, което е фундамент на демократичната система - значи сме приключили. Т.нар разочарован избирател е манна небесна за диктаторите.
Във връзка с несъстоялия се все още избор на председател на парламента, проф. Паланурски припомни, че в българската практика нама устойчив прицип той да е от първата политическа сила. В началото на 20 век в страната се управлява от коалиционни правителства, в които се договарят участията в управлението. Имало е всякакви случаи - третата партия, без да има нито един министър да поеме парламента и да осигури мнозинство или втората да поеме НС, за да може първата да вземе МС.
Когато нямаш мнозинство от 121 гласа няма какво да очакваш, трябва да "търгуваш" поста на председател, за да съставиш мнозинство за изпълнителната власт, категоричен е историкът.
Трябва да се формира мнозинство по няколко основни критерии, четири- пет опорни точки, които задоволяват интересите всички. Политичите са длъжни да го направят.
Иначе този път "Горският" ще дойде. Проф. Палангурски няма съмнение, че това ще е формация около президента с подкрепата на Москва. И сега в парламента бродят руски проксита и от българския избирател парче по парче се отцепва европейската му визия.
Затова голяма е отговорността на първата и на втората политическа сила, каза проф. Палангуски и се пошегува с това, че обикновено превратите се правят от военни, а нашите в момента и един камион не могат да изкарат от казармите, така че поне за това може да сме спокойни.
Цялото интервю е в прикачения звуков файл.
Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система. Това коментира проф...
Кметът на Пловдив Костадин Димитров поздрави пловдивчани за празника на града и по случай 140 години от Съединението на България. „ От началото на създаването на държавата говорим за обединение, за единство и за слоган, който е символ на цяла България. Поради лични и конкретни интереси всеки дърпа чергата към себе си. Аз обаче винаги,..
Съединението е белегът за нашата зрялост. То е, което ни прави модерни българи, това е краят на нашето Освобождение, каза в предаването на Радио Пловдив проф. Милко Палангурски. Колкото и да е странно излизат още нови документи в архивите и се налага препрочитане на изворите. Съединенитето влиза в нашия празничен календар малко "осакатено", с цел..
Невен Иванов е учител по история и създател на образователната платформа ОкейИстория. Гордее се с тази кауза, посветена на най-милите съкровища на майка България - нейната история и нейните деца. Поставя си за цел да достигне до колкото може повече български деца, както у нас така и в чужбина. И постига тази цел, благодарение на майсторските..
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..