Според него все повече играчи работят за това да се провали парламетаризма. Онези, които искат да пазят демократчиния ред трябва да спрат разпада или да идва "Горския".
Партиите трябва да се самосъхранят, за да запазят правото си на политическа функция и да бъдат част от демократичния свят. Ако не желаят това, трябва да знаят, че всички политически формации, които са подпомагали появата на диктатура, първи са изгаряли след това, предупреди професорът.
Български партии, подклаждани отвън, успяват да преминат изборната бариера с една единствена теза - "парламентът е лош, парламентаризмът не е добра идея,трябва ни силна ръка, трябва ни нещо ново, трябва да напуснем демократичните институции на свободния свят, да бъдем против еврото, всичко е лошо и ... да идва бащицата"
В момента антиевропейските сили в българския паламент са мнозинство, посочи проф. Палангурски.
Според него доста се изостри елементът с купения или дирижиран вот и се видяха много груби наррушения, които може и да не променят основната картина, но рушат доверието. Следващата крачка е да кажат - не ни трябват избори , а това вече е страшното, това е лгитимацията за идването на авторитарна власт.
Ако ликвидираме правото на избор, което е фундамент на демократичната система - значи сме приключили. Т.нар разочарован избирател е манна небесна за диктаторите.
Във връзка с несъстоялия се все още избор на председател на парламента, проф. Паланурски припомни, че в българската практика нама устойчив прицип той да е от първата политическа сила. В началото на 20 век в страната се управлява от коалиционни правителства, в които се договарят участията в управлението. Имало е всякакви случаи - третата партия, без да има нито един министър да поеме парламента и да осигури мнозинство или втората да поеме НС, за да може първата да вземе МС.
Когато нямаш мнозинство от 121 гласа няма какво да очакваш, трябва да "търгуваш" поста на председател, за да съставиш мнозинство за изпълнителната власт, категоричен е историкът.
Трябва да се формира мнозинство по няколко основни критерии, четири- пет опорни точки, които задоволяват интересите всички. Политичите са длъжни да го направят.
Иначе този път "Горският" ще дойде. Проф. Палангурски няма съмнение, че това ще е формация около президента с подкрепата на Москва. И сега в парламента бродят руски проксита и от българския избирател парче по парче се отцепва европейската му визия.
Затова голяма е отговорността на първата и на втората политическа сила, каза проф. Палангуски и се пошегува с това, че обикновено превратите се правят от военни, а нашите в момента и един камион не могат да изкарат от казармите, така че поне за това може да сме спокойни.
Цялото интервю е в прикачения звуков файл.
Около гръцкия остров Санторини н аблюдаваме доста интензивна поредица от земетресения с магнитуд между 4 и 5 по Рихтер. През последните два дни са регистрирани 15 труса с матнитуд 4 . Епицентърът не е на Санторини , обхванати са няколко острова. Голямата част от трусовете са в морето , но се усещат на островите. Това заяви пред..
Поръчката на общината, която трябваше да надгради системата на "Индра" за управление на градския транспорт и трафика въобще не е това, което ни се обясняваше през 2023-та година. Това ни стана ясно от доклада на заместник - кмета Ерол Садъков, коментира общинският съветник от ДБ Владимир Славенски, който е член на транспортната комисия в ОбС...
Община Раковски кандидаства тази година за държавно финансиране с проекти за над 10 милиона лева. Това заяви в интервю за Радио Пловдив Павел Гуджеров, кмет на Раковски. „Не пропускаме да кандидатстваме по нито една програма, затова Община Раковски се развива толкова добре. Предстои да кандидастваме по Програмата за развитието на селските..
В навечерието на Световния ден за борба с рака, който се отбелязва на 4 февруари, КОЦ-Пловдив отбелязва ръст на преминалите пациенти през лечебното заведение през миналата година. „Броят им се е увеличил с около 700. Има и още една негативна тенденция, която забелязваме през последните години – увеличение на пациентите с онкологични..
Изборни правила на поправителен изпит. Какви трябва да са промените за да се избегнат съмненията за чесността на вота? Според председателя на Управителния съвет на Института за развитие на публичната среда Диана Ефтимова за последните десет години, откакто през 2014 година бе приет сегашният Изборен кодекс, в него са направени почти 80 предложения..