По думите й живеем в символен свят, в който като избиратели чакаме принца на бял кон, но идва принцът на магаре и ние няма как да го изберем, защото е на магаре... Така влизаме в параграф 22, в който не гласуваме, "защото няма за кого" и като е така- получаваме още от същото.
Ние живеем в мечтите си и неоснователно очакваме политиците да са в реалността, казва анализаторът, а те също влизат в този символен свят. Сега ще отидем на избори и още по- малко хора ще излязат да гласуват отново с аргумента, че "не могат да ги гледат", но като не гласуват - точно тези ще гледат.
Няма дори обединяващ гняв, защото след три години няма управление, срещу което да се акумулира той.
По думите на Татяна Буруджиева сегашната ситуация работи за някой, който да е различен. На въпрос дали това ще формация на президента Радев тя направи разграничение между него, който се ползва от авторитета на институцията и другите, които са правили вълна на избори - и Сакскобургготски, Борисов са имали предварително изграден личен образ, който ги е довел на власт.
Президентът е в образ на държавник, не на политик. В позицията на политик той ще мине през пропорционален избор и, ако няма личен рейтинг, от образа му ще падне и институционалния. Може би затова Радев не иска да излиза на терен преди края на мандата, за да не изглежда и в известен смисъл предател, тъй като е бил подкрепен с едни намерения, а те се променят в движение, анализира доц. Буруджиева. Още повече, че освен твърдите положителни в управлението се трупат и твърди негативни оценки.
Няма обществена нагласа за радикална промяна, няма кипеж, въпреки многото проблеми, няма жеание за резки движение, защото българите не си представят пътя не само в у нас и като развитите на света, констатира тя.
ГЕРБ се основава на изборния си резултат, ПП- ДБ черпят аргументи от символиката на промяната. И едните, и другите аргументи са валидни, но като политолог- единствено верните аргументи са резултатите от изборите, отбеляза доц. Буруджиева. Иначе ще се окаже, че демокрацията няма смисъл, подчерта тя.
Аргументите, че първия няма пълно мнозинство не евалиден, защото от години, и не само у нас, пълни монозинства няма.
Днес всички не признават изборните резултати, а защо тогава се заклеха и ще получават заплати?! риторично попита Татян Буруджиева.
Цялото интервю е в пикачения звуков файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...