България има осезаем напредък в кръговата икономика и оползотворяването на ресурсите, въпреки че за много от гражданите това е почти невидимо.
Зелената трансформация е плод на усилията на държавата, на бизнеса и на хората. Имаме доста съществен напредък.
Това е оценката на Владимир Димитров, експерт "Индустрия и околна среда" в Българската стопанска камара.
Той обясни, че редица предприятия у нас прилагат прекрасни практики за редуциране на отпадъците, за влагане на все повече рециклирани материали в производствата и предотвратяване на образуването на отпадъци.
Принципът "замърсителят плаща" и такса "битови отпадъци"
Между 60 и 70 % от такса битови отпадъци в страната се предоставят от бизнеса. Затова той е свръхнатоварен, коментира Димитров.
По думите му, принципът "замърсителят плаща" изисква доста голяма отговорност. Целта е домакинствата за извършват разделно събиране на отпадъците. Тези отпадъци, които не подлежат на рециклиране, те подлежат на депониране.
Ако ние като общество възприемем това, че трябва да събираме разделно и да изхвърляме отпадъците си разделно, това, за което ще плащаме по принципа "замърсителят плаща", ще бъде по - малко. Т. е. плащаш, колкото изхвърляш.
Българската стопанска камара повече от десетилетие се стреми този принцип да бъде въведен, още повече, че той е заложен и в договора за функционирането на Европейския съюз, подчерта експертът.
Има обстоятелства, които не позволяват принципът "замърсителят плаща" да бъде въведен на този етап.
В тези общини, където има малко на брой население и голяма територия за обслужване, разходите за транспортирне на 1 тон отпадък ще бъдат много по - големи, отколкото при общините с гъсти популации и имат развита инфраструктура и депа.
Необходимо е да се намери балансиран подход, тъй като този принцип може да доведе до миграция, предупреди Владимир Димитров.
От 2026 година този принцип ще бъде въведен. Това означава, че местните власти трябва да засилят комуникацията си с гражданите, за да се намери "златната среда", коментира експертът от БСК.
Той отбеляза, че има много общини, в които не съществува разделно събиране на отпадъците. Според него, финансирането е въпрос на договаряне между държавата и общините.
Интервюто на Емил Костов с Владимир Димитров е в звуковия файл.
Изкуственият интелект може да помага при търсене на работна ръка. При ясно зададени критерии той извършва дейността по-бързо и прецизно от човек, каза д-р Росица Стелиянова от Института за икономически изследвания при БАН. Тя е и директор Програми и проекти на АИКБ. Д-р Петър Атанасов от ПУ "Паисий Хилендарски" пък подчерта, че страната ни..
Едва 36% от завършилите направление „Здравни грижи“ в Медицинския университет в Пловдив работят като медицински сестри и акушерки. Това показват данните на самия университет, съобщи Петя Георгиева, старши икономист от Института по пазарна икономика. Според нея в България има достатъчно лекари, но недостатъчно медицински сестри, за да се..
Президентът Румен Радев ще сезира Конституционния съд заради решението на председателя на Народното събрание Наталия Киселова да не допусне искането му за референдум. В политическите среди се режисират сценарии, които целят да задушат важните теми в обществото, заяви президентът Радев. Манипулациите, че предложеният от него референдум е срещу..
Директорът на Природонаучния музей в Пловдив Огнян Тодоров изтъкна в интервю за Радио Пловдив основните искания на протестиращите музейни специалисти. " Имаме искания за увеличаване на основният държавен стандарт с 20%, а не както е заложено в бюджета 6,49%" - заяви Тодоров. Огнян Тодоров, който е и председател на Сдружението на..
След протеста на националните медии - има ли решение на управляващите за дофинансиране на БНТ, БНР и БТА? Според депутата Тома Биков, член на комисията по култура и медии в Народното събрание ситуацията в в БНР и БНТ не е тревожна от вчера. Но това, което може да се обобщи след изслушването на генералните директори на двете медии вчера е, че..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Разкъсана облачност
Променлива облачност; възможно е да превали