Едно откритие на психолозите хвърля светлина върху ред икономически грешни решения. Това е така наречената “непоносимост към загубите”, открита от Даниел Канеман и Амос Тверски някъде преди около половин век. От тогава тази и други техни концепции оформят това, която вече се е превърнало в наука за взимане на решения.
Класическият пример е следният: Какво бихте избрали - 50 евро със сигурност или 120 евро с 50% шанс. Повечето хора предпочитат 50 евро сигурни веднага. Обяснението е, че загубата на 50 евро има по-силно значение за нас от очакваната печалба от 60 евро.
Тези експерименти показват, че при взимане на решения хората не мислят рационално в счетоводен смисъл. Ако беше така, щяхме да слушаме математиката да ни казва, че е по-добре да изберем 120 евро с 50% шанс.
Едно от важните проявления на тази заблуда е, че ставаме твърде рискови, дори хазартни, в моменти на загуба. Хазартният оптимизъм е това, което ни прави ирационални в казиното, но и в редица житейски ситуации.Другият вид оптимизъм, който аз наричам рационален оптимизъм, се ражда в домейна на печалбите. Тук трябва да внимаваме дали не сме прекомерно предпазливи. Последното е цената, която плащаме заради нашата непоносимост към загубите.
Една от добрите техники е да мислите за изгубените пари като за разход, а не като за загуба. Третирайте потъналите разходи като цената, която е трябвало да платите, за да продължите напред.
Най-трудното в справянето с този психологически конфликт е неговото влияние в две противоположни посоки. От една страна е важно да не ставаме хазартно рискови, да не поемаме прекомерен риск, особено когато трябва да ограничим загубите. От друга - трябва да насърчаваме поемането на разумни рискове и ученето от малките провали.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Дъжд
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Облачно
Превалявания