Съпричастност към инвалидите няма, шампиони сме на думи

„Тревожи ме това, че няма съпричастност към болката на другия и че неговите проблеми не ни засягат. Неговото нещастие не ни засяга, ако то не е преживяно от нашите близки. Хората явно  не си дават сметка, че бидейки здрави, може и те да изпаднат в затруднено положение и човекът, който е подценявал такава ситуация и тя не е била част от живота му, в един момент може да попадне в същия този капан“. Това заяви председателят на Съюза на инвалидите – Пловдив Вяра Мисчиян.

По думите й, точна бройка или достатъчно добре разработена извадка  с характеристиките на тази общност няма.

„Държавата щеше да прави много регистри, сайтове, да качва информация на сайта на Агенцията на хората с увреждания, така и не се случи толкова години. Въпросът е защо тези хора нямат приличен или добър живот в общество, което твърди, че е възприело европейски и общочовешки ценности. Че работи за тях и ги разбира...“

Мисчиян бе категорична, че страната е шампион на хубави думи в нормативните уредби. Тя припомни, че на една от срещите с представители на ЕК по правата на човека през 2015 г. те са признали този факт, след като разговорът е засегнал иновативните и социални услуги в страната, които всъщност не са  нови.

„Не може да се нарече нова социална услуга нещо, на което просто променяш табелката на сградата. Довчера е било Дом, на следващата година – някаква друга институция, предлагаща услуга в общността, персоналът е същият, който е бил и преди, начинът на работа не е кой знае колко съществено променен...“

Нещата са  много относителни и със Стратегията за развитие на човешките ресурси, в която проблеми като развитие на социалните услуги  за работещите в тях, за издигането на социалния работник като професионализъм,  качество на предоставяне на знания и умения на съответните целеви групи и на гражданите  са все още неизпълними.

Тези неща само се променят и копират от Стратегия в Стратегия и се преместват в следващия програмен период. Въпросът е какво се случва в действителност...В действителност почти нищо не се случва.“

Вяра Мисчиян подчерта още, че в изискванията към хората с увреждания има големи недоразумения и несправедливост. Като пример тя заяви, че хората с трайни увреждания над 50%  или степен на увреждане с трайно намалена работоспособност с решение на ТЕЛК имат право на общински жилища на преференциална цена.

„...Но знаете ли какви жилища се дават на тези хора?!  Освен това в наемните договори е залегнало изричното изискване те да ремонтирантират съответното жилище и то за своя сметка, а не - за сметка на наемната цена, която се дължи на общината. Ако човек има възможност да направи ремонт в днешно време на каквото и да е било, той няма да си наема общинско жилище, а ще отиде на свободен наем в прилично жилище.

По същия начин стои и въпросът и с наемните цени на имотите, които са за нежилищни нужди – ремонтите винаги са  за сметка на наемателя, без да му се приспада от наемната цена, дори и застраховката е за сметка на наемателя.“

Мисчиян разказа и за абсурден случай преди дни, когато от община Пловдив - отдел за управление на собствеността са предупредили без никакво правно основание по телефона, че наемният договор за помещение, ползвано от Дружеството, трябва да бъде актуализиран по по-високи цени,  с аргумент, че има повишение на началния размер на наемните цени на общинските имоти, гласувани от ОбС  през септември.

Цялото интервю - звуковия файл: