Панагюрското съкровище още е загадка за учените

"В този смисъл конференцията имаше за цел да представи отделни аспекти от живота на самото съкровище, от това, какво то представлява и в контекста, в който то е съществувало и е било заровено впоследствие в земята. Имаше любопитни доклади, касаещи интерпретация за американските глави върху  фиалата на панагюрското съкровище. Оказа се, че те не са само там, но са и върху други съдове. Специално имаше доклади посветени на кентаврите върху амфората ритон и върху въоръжението на воините, което е представено, което показва не само тракийската гледна точка, но и елинската", коментира доц. Топалилов. 

По думите му на форума са изнесени много нови неща, но все пак всичко написано досега, не е достатъчно. 

Според ръководителя на Центъра по тракология много любопитен е бил докладът на френски професор от университета в Лорен Алиенор Руфин Солас, която е повдигнала въпроса за ролята на Панагюрското съкровище в рамките на златните съкровища, златните съдове, в рамките на военните конфликти на Балканите и в Тракия. Той допълни, че напоследък се прави едно преосмисляне на някои от основните проблеми, които поставя съкровището. Като например къде е било произведено, интерпретацията на някои от сцените, но също така, трябва да му се намери мястото и в цялостния контекст в региона, Тракия, а също така и в Северните Балкани в политически аспект. По тази причина конференцията е разделена на две – единият ден – въпросите които то поставя и повдига, а вторият ден е посветен на региона Панагюрище от времето, когато панагюрското съкровище е било заровено. 

"Учените са обединени, че съкровището е произведено в Мала Азия и напоследък има доста аргументирани мнения, че съдовете са били произведени в Абидос. Любопитното обаче е, че в семантиката има много културни влияния, тъй като Абидос е разположен между Изтока и Запада и все още не е ясно как то е попаднало в нашите земи. Точно това е и проблемът, който повдигна френският професор, каква функция е изпълнявало съкровището, за да достигне до Панагюрище и впоследствие да бъде ритуално положено в земята", обясни доц. Топалилов, който припомни, че съкровището е датирано от последната четвърт на IV-ти век.

Той посочи, че Панагюрище е известно не само със съкровището, но и със своите златни находища, което показва тясна връзка между съкровището и региона. То показва съществуването на един много високо развит политически, културен и военен център в региона, за да стигне това съкровище от Мала Азия, до Панагюрище, където е ритуално заровено, който тепърва ще се изследва.

Специалистът допълни, че въпреки многото изписани страници за Панагюрското съкровище, се оказва, че в някои от аспектите тепърва започват изследвания. 

"Надяваме се от тази конференция да излезе един много хубав том с докладите на всички участници, което да постави началото на една поредица, която да бъде фокусирана изцяло върху проблемите на Панагюрското съкровище и развитието на региона на Панагюрище в античността", заключи доц. Топалилов.