Коледа е миризма на горящ пън и щастието, че сме заедно

Преди всичко обаче Коледа за мен е миризма на горящ пън, студ навън и щастието, че сме всички заедно". Така описа своите усещания на 25 декември именика Христо Коликов, който е организатор на китарния фестивал в Пловдив.

Той обясни, че този ден винаги е асоциирал с една единствена Коледа в живота му. Коледа, която го връща назад в детството, когато е едва 5 годишен. Връща го на село със запалената печка, един метър сняг навън и скреж по прозорците.

„Миризмата на горящо дърво и студа навън.  Коледа винаги ми е била това за мен – не елхи, не играчки. Този уют, който тогава съм изпитал още ми се връща, когато наближат тези празници. Щастието от този уют, че всичко ти е наред, че нямаш проблеми. Бил съм на 5-6 години, когато съм го изпитал.

А и самият празник е символиката на раждането на Бог, семейството, топлината, уюта.

Аз съм кръстен на дядо ми и винаги на 25-ти сме се събирали роднини, приятели, братовчеди заедно. Много ми е скъп този празник.

Едно време много се държеше на семейството, на семейните сбирки и от малък така съм научен.

Дядо Христо – голяма част от възпитанието си дължа на него. Научил ме е на най-основните неща, изградил е мораланата и ценностната ми система. Показал ми е, че човек не може само да лежи и да чака нещо да му се случи, че трябва да настоява и да работи“, казва Христо Коликов.

Спомня си, че дядо му е пеел изключително фалшиво, но с много желание. Смята, че вероятно той и баба му, в чийто дом винаги е присъствала песента, стоят в основата на любовта му към китарата и музиката.

„Дядо с носа си издаваше звук, който звучеше сякаш прави соло на китара. Музиката присъстваше много при баба и при дядо“, спомня си Коликов.

Добавя, че няма да измени на традицията от детските години и ще посрещне Коледа и имения си ден семейно.

„Всяка година е различна, никога не правя грандиозни планове, но винаги е весело. Ако дойдат гости, няма да ги връщам. Все пак на имен ден не се кани“, през смях каза Христо Коликов.

На този ден той си пожела  вдъхновение да твори и здраве за него и семейството му.

„Един артист не трябва да гледа дали е добре финансово, а да твори, да допринесе по някакъв начин за духовното развитие на другите хора“, обясни философията си Коликов.