Един от най-сериозните проблеми вижда в областта на енергетиката, където така и не бяха направени реформите за приемане на политиките за либерализиране на енергийния пазар и начините за използване на източници от възобновяема енергия.
Павлин Стоянов подчерта, че сме оставили енергийната система да работи по инерция – централизирано и с големите въглищни мощности.
“Няма действия по обновяване на мрежата. Не се прави, така че да бъде по-гъвкава, да се даде възможност хората да се обединяват в енергийни общности и да произвеждат тока си.
В същото време пазарният модел в Европа цели цените за електроенергия да се формират на пазарни начала. При обединен пазар целта е да няма големи разлики между съответните държави. Това означава ако на едно място не успява да се произведе достатъчно енергия, да се компенсира от друго. Така пазарът ще е балансиран, а всички граждани ще са сигурни, че имат достъп до енергия.
Докато старият модел в България е централизирани източници на енергия. Когато цените не са социално поносими, те работят на загуба, стимулират се от държавата, а пазарът се изкривява, защото битовите потребители плащат електричество, което е под себестойността си.
Цената на бизнеса е по-висока, но тя не може да е прекалено голяма, затова предприятията се стимулират от други пера от бюджета”, коментира Пвалин Стоянов.
Той отбеляза, че либерализацията на пазара на тока, която трябва да се случи, ще увеличи цената на тока. Прогнозите му са за около 20% по-скъп ток. Според него обаче липсата на модернизация и разчитането на сегашната система - ТЕЦ и АЕЦ – би увеличило цената на електроенергията в пъти повече.
“ТЕЦ-овете, поради политиките на ЕС за квотите за емисии, стават пазарно нерентабилни, по-скъпи от всички останали източници и на практика не могат да оцелеят при либерализиран пазар, тъй като техният ток ще се продава последно.
АЕЦ също има свой срок на живот. Ако тези мощности се запазят по този начин това означава, че или България трябва да купува все по-скъп ток от въглищните централи или ако има недостиг трябва да внася.
Внасянето на енергия също оскъпява тока, защото той понякога ще пътува от Централна и Северна Европа, което наслагва много мрежови такси. Дори и да купуваме от съседните държави токът ще бъде по-скъп.
Изгубвайки парите ще се наложи да направим инвестиции в последния момент. Това ще е неразумно и не най-ефективното”, обясни Стоянов.
Добави, че заради забавянето на модернизацията на мрежата хората не могат да инвестират в малки решения по места комбинирани енергийни общности от възобновяеми източници, геотермална енергия, газ.
Освен това според него е трябвало да бъдат направени вятърни мощности в морето, тъй като те генерират повече количество енергия, отколкото малките централи на сушата.
Ако няма модернизация на ел. Инфраструктура токът ще бъде по-скъп отколкото, ако се случи либерализацията на тока
Според него ако не бъдат направени необходимите законови промени, законовата рамка ще е не стабилна, няма да е модерна и нерисковите инвеститори няма да са склонни да влагат средствата си у нас. Това означава риск от отлив на инвеститори.
“Политиците са безотговорни към плана. Можеше през годините служебните кабинети да работят в тази посока. Виждам, че няма разбиране и осъзнаване дали е важен този план и реформите в него”, каза Стоянов.
От днес започва имунизационната кампания срещу COVID-19 за есенно-зимния сезон 2025/2026 г. За предстоящата кампания са доставени 47 520 дози иРНК ваксини (Pfizer-BioNTech) срещу нивия вариант на заболяването и те вече са налични в регионалните здравни инспекции. От тях 43 200 дози са за лица над 12 години, а близо 4 000 са за деца от 6 месеца до..
МВФ препоръча затягане на коланите и стоп на заплатите в публичния сектор, вдигане на данъци и промяна на осигуровките. За икономическите основания и политическа издръжливост на подобни искания разговаряме с бившия социален министър Христина Христова. Предизвикателствата пред първия ни бюджет евро действително са големи и изискват известна нова..
Пловдив има голяма следа в дипломатическата защита на Независимостта на България, каза историкът Видин Сукарев. Уточни, че актът е признат половин година след обявяването на автономията на страната – през април 1909 г. Тогава първо Османската империя я признава, а след това и Великите сили. Шест от всички осем членове на правителство на..
Историческите личности, историческите факти и процеси в карта – има го в платформата „Активната историческа карта“ на България. Проект, който съчетава страстта към миналото с прецизността на картографията и възможностите на съвременния софтуер. Създадена от Николай Дунев и екип от ентусиазирани историци, картографи и програмисти, едноименната..
Връчването на литературните награди "Христо Г. Данов" в Деня на независимостта ни дава повод да Ви заведем до родното място на родоначалника на българското книгоиздаване - Клисура. Разказът е за една от знаковите сгради в града - Павурджиевата къща и прилежащият към нея хан. Дом, свързан с апостолите Панайот Волов и Георги Бенковски, както и..