Изложба цианотипии на Веселка Хаджиева в „Галерията“

Изложбата „Привидно вечно“ може да видите в пространството на улица „Райко Даскалов“ 73, в Пловдив. 

Веселка Хаджиева е графичен дизайнер по професия, но преоткрива себе си с фотографията. Обича да работи със светлина и харесва много цианотипията.

„Работим със светлина, можем да се наречем фотографи, но всъщност не ни е необходим фотоапарат, поне не винаги. Изложбата се казва „Привидно вечно“, защото „вечно“, като се замислим, от гледна точка на кого, можем да дадем такова определение за нещо? Можем ли да кажем, че една катедрала е вечна, ако една звезда не е вечна? Можем да кажем, че и едно растение не е вечно, но при положение, че всяка година то се възражда за нов живот? 

Самата цианотипия, като техника, е спорно и за нея доколко са вечни нещата, които създава. Попадала съм на информация, че тези фотографии избледняват с времето, други казват, че потъмняват с времето. В крайна сметка ще трябва да изчакам, за да видя какво ще се случи с моите цианотипии? Дали ще останат вечни? Но, от гледна точка на кого, отново се питаме? От моя гледна точка, биха били вечни, ако ме надживеят“, споделя Веселка Хаджиева.

Цианотипията е монохромен фотографски процес разработен през 1842 година от английския учен, астроном, химик и експериментален фотограф Джон Хершел, по време на изследванията му на железните соли и чувствителността им към светлината. Обикновено се получават бели обекти на светлосин цвят, наречен „пруско“ синьо. Полученото изображение е подобно на фотографски негатив. Историята разказва, че ботаника Анна Аткинс го използава за първи път, с голям успех, в изследването ѝ на британските водорасли.  

„Цианотипия е, когато два определени химикала се смесят и се нанесат въху хартия, тогава се получава емулсия, която е чувствителна към светлина и реагира на UV светлина. И, когато върху тази емулсия поставим нещо, което хвърля сянка и изложим нашата основа на UV светлина, например на слънце, започва едно осветяване, една експозиция и това, което е сянка остава бяло, след като се измие. Това, което се е осветило става синьо. 

В изложбата може да видите отбрани, най-хубавите ми неща до момента, които искам да ме представляват като творец. Показвам флорални мотиви.Това ми е първа изложба, свързана с цианотипията. Занимавам се с цианотипия от две години. Усещам тази техника много своя, много любима и това е любов, която няма скоро да си отиде. 

Първата ми изложба, въобще, беше през 2020 година. Може да се каже, че представих калиграфия. Не знам, точно как да нарека нещата, защото имаше повече написано и много по-малко нарисувано. Общо взето, беше разказана една история. Интересното беше, че тази моя първа изложба, посетителите трябваше да разглеждат със свещ, защото беще на тъмно“, разказва още Веселка Хаджиева.

Повече за изложбата „Привидно вечно“, чуйте от Веселка Хаджиева, гост в предаването „Вход свободен“.