Към настоящия момент Националната здравноосигурителна каса заплаща за лечение на онкологични заболявания 40 лекарствени продукта с 56 индикации, представляващи прицелни или имунотерапии. Те са значително по-ефикасни при лечение на тумори със специфични генетични мутации и затова не могат да бъдат предписани и приложени на пациентите без предварително да бъдат извършени специални изследвания – т.нар. биомаркерна диагностика.
Голяма част от пациентите трябва сами да осигурят и заплатят биомаркерните тестове, в противен случай няма процедура, по която да получат лечение. За някои индикации, поради нуждата да се тестват няколко биомаркера, сумата, която пациентът и неговите близки трябва да заплатят от няколко стотин до няколко хиляди лева.
На практика пациентите нямат достъп до част от реимбурсираните от НЗОК лекарствените продукти, осигуряващи прицелна или имунотерапия, тъй като сами трябва да заплащат необходимите изследвания, а сумите са непосилни.
Между 40-50% от всички новодиагностицирани пациенти с онкологични заболявания получават подкрепа по временни дарителски програми, финансирани от фармацевтични компании. По тези програми се осигуряват само част от биомаркерните изследвания. Останалите пациенти трябва сами да заплатят биомаркерните тестове или изобщо не получават възможност да се лекуват с най-подходящото за тях лекарствено лечение. Това е недопустимо във времето, в което медицината напредва и може да бъде осигурено лечение на много голяма част от онкологичните заболявания. Тези програми имат временен характер.
Изследването на биомаркери не е само въпрос на живот и смърт за много пациенти. То е икономически ефективно, защото предотвратява ненужни разходи за неефективни терапии, удължава живота на болните, повишава качеството на живота им и им дава възможност за активно участие на пазара на труда, смятат от сдружението и настояват проблемът да бъде решен от НЗОК.
По думите на Боряна Ботева заплащането на биомаркерите бе струвало между 10 и 15 милиона лева годишно.
Интервюто можете да чуете в прекачения звуков файл.
Важно е не кой, а чий ще е особеният управител на "Лукойл България" - кои хора зад него ще дърпат конците. Така смята проф. Румен Гечев, бивш вицепремиер и министър на икономиката в „Кабинета Виденов“, сега преподавател по икономика в УНСС. Според него н оминацията на Румен Спецов, появила се само дни преди изтичането на законовия срок, е..
Благотворителна кампания под надслов „Купи и Дари“ организират за втора поредна година Ротари, Ротаракт и Интеракт клубовете в Пловдив. Кампанията е насочена към хора и семейства в затруднено положение, като целта е да се съберат дълготрайни хранителни продукти за тях. Миналата година по време на акцията бяха събрани над два тона хранителни..
Организацията "Тракийски туристически район" провежда обучение по проект DETOUR - инициатива за трансформация на местния туристически сектор, насочена към малките и средни предприятия в туризма. Тя се фокусира върху най-актуалните предизвикателства пред индустрията: устойчив туризъм, дигитална трансформация и адаптация към климатичните промени...
Икономическото и социалното развитие на регоините остава „на две скорости“. Стопанската активност, инвестициите и човешките ресурси се концентрират в ограничен брой силни градски центрове, които създават по-висока добавена стойност, разчитат на по-добре функциониращи пазари на труда и имат по-качествена инфраструктура. Тази концентрация поставя..
770 000 души в България страдат от диабет, от тях около 2500 са деца. В Световния ден за борба с диабета разговаряме с Мариета Котова, която е председател на Националната асоциация на децата с диабет. Сред най- сериозните проблеми е това, че НЗОК не реимбурсира изцяло инсулиновите помпи, а цената от 400 лева на месец е непосилна за много семейства...
Разкъсана облачност
Мъгла
Предимно облачно