Към настоящия момент Националната здравноосигурителна каса заплаща за лечение на онкологични заболявания 40 лекарствени продукта с 56 индикации, представляващи прицелни или имунотерапии. Те са значително по-ефикасни при лечение на тумори със специфични генетични мутации и затова не могат да бъдат предписани и приложени на пациентите без предварително да бъдат извършени специални изследвания – т.нар. биомаркерна диагностика.
Голяма част от пациентите трябва сами да осигурят и заплатят биомаркерните тестове, в противен случай няма процедура, по която да получат лечение. За някои индикации, поради нуждата да се тестват няколко биомаркера, сумата, която пациентът и неговите близки трябва да заплатят от няколко стотин до няколко хиляди лева.
На практика пациентите нямат достъп до част от реимбурсираните от НЗОК лекарствените продукти, осигуряващи прицелна или имунотерапия, тъй като сами трябва да заплащат необходимите изследвания, а сумите са непосилни.
Между 40-50% от всички новодиагностицирани пациенти с онкологични заболявания получават подкрепа по временни дарителски програми, финансирани от фармацевтични компании. По тези програми се осигуряват само част от биомаркерните изследвания. Останалите пациенти трябва сами да заплатят биомаркерните тестове или изобщо не получават възможност да се лекуват с най-подходящото за тях лекарствено лечение. Това е недопустимо във времето, в което медицината напредва и може да бъде осигурено лечение на много голяма част от онкологичните заболявания. Тези програми имат временен характер.
Изследването на биомаркери не е само въпрос на живот и смърт за много пациенти. То е икономически ефективно, защото предотвратява ненужни разходи за неефективни терапии, удължава живота на болните, повишава качеството на живота им и им дава възможност за активно участие на пазара на труда, смятат от сдружението и настояват проблемът да бъде решен от НЗОК.
По думите на Боряна Ботева заплащането на биомаркерите бе струвало между 10 и 15 милиона лева годишно.
Интервюто можете да чуете в прекачения звуков файл.
Електромобилите, които са задвижвани с водородни горивни клетки, също да се ползват от подкрепящите мерки на готвения Закон за електрическата мобилност – за това призовават от Българската Асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на енергия. „ Към днешна дата в страната има 8-9 електромобила, които се захранват с горивни клетки, и тези..
Хисаря става член на Европейската асоциация на историческите термални градове и това е първият български град, който се включва в организацията. Това съобщиха при съвместно изявление днес в София кметът на общината Ива Вълчева и министъра на туризма Мирослав Боршош. Организацията е основана през 2009-та година в Брюксел, към момента има 50..
От 8 oктомври Kомисията за защита на потребителите и Н ационалната агенция за приходите ще могат да налагат санкции на търговците, които не спазват разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото, каза днес премиерът Росен Желязков и добави, че санкциите ще бъдат включително и за неоповестяване на цени на основни храни, както и за..
Ръстът на доходите в публичния сектор през последните години дебалансира бюджета и пазара на труда. За балансирането им е необходимо охлаждане на това увеличение, а от там ще укроти и инфлацията. Това коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Точно такава трябва да е и бюджетната политика на страната ни според него през 2026г.,..
"Опитът ми и това, която видях в последните 2 години, показва, че е много трудно да продължиш без политическа подкрепа и да направиш тези промени, които са необходими на обществото". Това каза по Радио Пловдив Тони Стойчева, кмет на пловдивския район "Централен", която от вчера е член на Изпълнителния съвет на партия "Продължаваме промяната"...