Той обясни, че за да се съгласят хората интересите им да бъдат пренебрегнати трябва да има надежда, срок. По думите му обаче такова неща няма, нито пък се забелязва тенденция за икономическо развитие.
Според Загоров кризата с чуждестранните инвеститори у нас ще продължи и през 2025 г., тъй като те намират добра среда в страните извън Европа.
„Случващото се в българската действителност не е изолирано само за нас, но и за много други европейски държави.
Бяха обещани инвестиции, които не дойдоха. Това означава, че тенденцията явно не е обърната и ще продължи и през 2025 - или оттегляне, или ограничаване, или много слаб инвеститорски интерес. Нито едно от трите неща не е хубаво за нас“, коментира Загоров.
Обясни още, че процесите у нас са такива, че работниците се насочват там, където има повече БВП.
Даде пример с Пловдив, за да онагледи вътрешната миграция на пазара на труда. По думите му голяма част от добрите и доказани мениджъри от Стара Загора са били изсмукани от икономиката на Пловдив. Подобна е и ситуацията с живеещите в Хасково. Стара Загора пък изсмуква Сливен и Ямбол.
По думите на Загоров при пълна либерализация на тока има опасност около 2 милиона и половина българи да бъдат засегнати и да станат енергийно бедни. Затова от синдикат „Подкрепа“ продължават с настояването си за отлагане либерализацията на пазара на тока за битовите потребители. Синдикалистът отбеляза, че към момента има разбиране сред политическите сили по темата.
„Регулацията на пазарите на естествените монополи - вода, ток, съобщения - трябва да съществува. Ако при битовите потребители се постигне либерализация трябва да е с компенсация, но на енергийно бедните домакинства.
Трябва да се определи кои са енергийно бедните, коя група ще се компенсира, с колко, по какъв начин ще стигат компенсациите до хората, по какъв начин ще се отчита дали има консумация, каква е“, обясни Загоров.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...