Бюджетът ще бъде една от първите задачи на новата власт. Новият финансов министър трябва да пренапише рамката на държавните финанси за 2025 г. и да се върви към приемане на бюджета най-късно до края на март. Това заяви в предаването "Точно днес" старши икономистът в Института за пазарна икономика Петър Ганев.
Той посочи, че голямото предизвикателство е да се удържи нарастването на разходната част, в т.ч. прекомерния ръст на разходите за персонал, а дефицитът да влезе в рамките на 3 процента от БВП, без да се прибягва до увеличение на данъците.
Приемането на еврото от 1 януари 2026 г. се оформя като съвсем реален сценарий, смята икономистът.
"Текущите данни за инфлацията, както и прогнозите за 2025 г., показват, че България ще покрие критерия за ценова стабилност в първите месеци на годината. Това означава в следващите седмици да се поиска извънреден конвергентен доклад и през пролетта страната да получи зелена светлина за приемане на еврото от началото на 2026 г.".
Финансовата стабилност и приемането на еврото могат да бъдат изведени пред скоби като основни макроикономически котви, но те сами по себе си не гарантират просперитет, каза още Петър Ганев.
"Големите предизвикателства обаче остават не просто в желанието на новите министри да бъдат реформатори, а в по-дълбоките структурни промени, които вече засягат реалното разпределение на власт и зависимости в държавата. Тук влиза например въпросът с финансовата децентрализация и собствения ресурс на общините, който стои на дневен ред от десетилетия и бива старателно отбягван от всяка власт", посочи Ганев.
По думите му най-големият препъникамък е в съдебната власт и регулаторите. "Всички международни изследванията показват, че България има своите конкуренти предимства, но губи от успешните примери Европа именно по отношение на върховенството на правото и работата на институциите".
Цялото интервю на Антония Попова с Петър Ганев от ИПИ е в прикачения файл.
Конституционният съд трябва да разреши публикуването на обобщените данни от повторното преброяване на бюлетините в някои секции след последните парламентарни избори, защото това са данни за 17% от секциите в България. Само така ще можем да видим какъв процент е отклонението при броенето и да разберем дали изборите са честни с малки..
"След днешното обсъждане явно стана ясно, че ще трябва отново да върнем инициативата към Народното събрание, защото Комисията за защита на потребителите направи опит за връщане на диалога, но за съжаление от другата страна нямаше представители". Така Богомил Николов от Асоциация "Активни потребители" описа днешната дискусия в Националния пресклуб..
Предварително попълнените декларации за облагане на доходите на физически лица вече са достъпни в портала за електронни услуги на Националната агенция по приходите (НАП). Потребителите, които имат персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис (КЕП), могат да се възползват от автоматично въведената информация за получени..
Взаимно замеряне с обвинения от страна на политическия елит у нас след изявлението на председателя на Конституционния съд (КС) Павлина Панова прогнозира в програма "Точно днес" политологът доц. Борис Попиванов. Той смята, че би трябвало в рамките на закона и правото тази ситуация да има лесен изход, да се изяснят какви правомощия имат четирите..
В програма "Точно днес" разговаряме с д-р Светла Петрова , експерт във Фондация за образователна трансформация. Темата е ранното профилиране в българското училище, новите учебни програми, и защо се налага отново да дискутираме дали религията ще влезе в задължителното обучение. Д-р Петрова каза, че концепцията, която разпространи МОН е всеобхватна и..