Мъдростта на руните с Пламена Гиргинова

Руните са древна азбука използвана от германските народи, най-вече в Скандинавия и на Британските острови. За произхода на руните скандинавската митология разказва, че бог Один ги получил след като слязъл по дървото на живота Игдрасил и се принесъл в жертва. Най-ранните рунически надписи датират от 160 година от новата ера, според различни източници.

Думата руна произхожда от староисландската дума rún и от старогерманската rūna, която означава шепот или тайно. В староанглийски думата означавала тайнство.

„Често отговорите, от които се нуждаем са в самите нас, но трудно стигаме до тях. Руните няма да решат конкретните ви проблеми, но вслушвайки се в тяхната вековна мъдрост по-лесно ще отключите собствената си интуиция за правилни действия“, разказва рунологът Пламена Гиргинова, която работи основно със скандинавските руни, повече от 25 години. Още като тийнейджър тя е силно привлечена от тези древни символи. Изработва свой собствен комплект от 24 руни, от картонена кутия за бонбони.

„Скандинавските руни са точно 24 на брой. Тази версия на азбуката се нарича старши футарк и тя се разглежда в три колонки по осем руни. Всяка колона е под закрилата на различен бог, което всъщност представя кастите в обществото на северните народи. Първата колонка е под егидата на Фрея или Фрейр – земеделците. Втората колонка епод егидата на бог Хамидал, това са занаятчиите. Това е богът ковач. Третата колонка е под егидата на бог Тир. Той е войн. Съответно, това са хората войни, които доставят ресурс. Всяка една колона, всяка една енергия, има своето съответствие при работата с руните. Те ни помагат да разбираме Вселената и природата. Това е тяхната основна задача, а не да правим магии и да манипулираме реалността. Те са ни дадени за познание. Как да бъдем по-добри и по-адекватни в света, в който живеем?“, казва още Пламена Гиргинова.

В наши дни говорим и за 25 руна, която е празна.

„Тя е и всичкото и нищото. Но, тъй като е нововъведение, аз не я ползвам и се придържам към старата традиция. Разбира се, на хората, които искат да я използват давам инструкции и значението за нея, но общо взето за мен това е намеса в системата и затова предпочитам да се придържам към оригинала“, добавя Пламена Гиргинова.

Допитването до руните, както и до много други познати инструменти, помага на човека да извлече отговорите от подсъзнанието си, да направи връзката с висшия си „Аз“, с интуицията, която е едно от човешките сетива. Всички тези инструменти ни дават предпоставки за развитие и на базата на свободната ни воля.

Препоръчително е въпросите към руните да са философски и да са свързани с някакво голямо събитие в живота ни, когато сме изправени пред важен избор или сме на кръстопът. В древни времена до руните са се допитвали за изхода от битките между племената, например. Те ни дават, по-скоро, съществени насоки отколкото да ни ориентират за битови, ежедневни и злободневни неща. С разбиране и търпение трябва да подхождаме към руните, да вникваме в смисъла, да изследваме. Можем да влезем в сесия с много точен и конкретен въпрос, но можем да поставим и цяла тема: Какво ще бъде професионалното ни развитие през следващите 6-12 месеца? Можем да влезем в сесия и без да поставяме въпроси, да получим един общ анализ и насоки от руните.

Руните се букви и съответно с тях можем да изписваме формули, защитни символи. На базата на значието на всяка руна, историята и митологията, познанието, което имаме за руните, можем да ги комбинираме. Необходимо е да се позоваваме на познанието за руните, защото неправилната комбинация, може да активира грешна енергия.

Защитния символ е хубаво да изпишем някъде по тялото си със средство, което след време може да се изтрие – маркер, къна и други подобни.

„Изписвайки тези защитни символи, ние каним, предизвикваме руната да действа, с някаква цел. Поставяме ѝ мисия. Например, отиваме на път и искаме тя да ни защитава, по време на този път. Изписваме символа, той върши своята работа, изтрива се след време, ние благодарим на тази енергия, че ни е защитила и я пускаме. Разбира се, това го казвам във връзка с татуировките. 

Когато татуираме нещо на кожата си, то става постоянно. По този начин, обаче, символът започва да действа обратно. Тъй като той е постоянно с нас, така ни защитава, че започва да отблъска всичко от нас и хубавото, и лошото. Затова руните се рисуват временно, някъде по тялото, на скрито място, защото и самата руна означава тайнство. Те действат, когато не се виждат и когато си свършат работата им благодарим, и ги пускаме. Хубаво е, когато искаме да направим подобно нещо, да използваме услугите на хора, които са посветени, специалисти. Аз насърчавам, също, хората да четат повече за руните и да ги изучават, защото те са много личен, интуитивен инструмент“, съветва Пламена Гиргинова, гост в неделния „Шейкър“.

Цялото интервю с нея, чуйте в прикачения файл.