Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мръсният въздух води и до сърдечносъдови увреждания

| Интервю
Д-р Костадин Костадинов
Снимка: Личен архив

Обичайната зимна картина записва високи нива на ФПЧ във въздуха. В Пловдив освен силния трафик, и печките на твърдо гориво се оказват често споменавани в докладите на РИОСВ. Как мръсния въздух се отразяват на децата и по-чувствителните възрастни хора, какви са важните мерки?

Според кардиолога д-р Костадин Костадиновпреподавател в Медицински университет - Пловдив и член на инициативата "Въздух за здраве" факторите за мръсния въздух са много и от различно естество. Сред основните проблеми в Пловдив са  трафикът, отоплението с твърдо гориво, климатичните особености на зимния сезон - наличието на мъгли. Всички тези фактори способстват за задържането на въздушни маси и по-високите нива на замърсяване под тепетата. През зимата виновниците са отоплението и зимния трафик, а през летния сезон – замърсявания, вследствие на инциденти и пожари. 

"Статистиките показват, че имаме доста високи нива на смъртност, преждевременна смъртност и заболеваемост, вследствие на мръсния въздух. Няколко са механизмите, по които мръсният въздух предизвиква тези проблеми. На първо място това са хроничните заболявания, които в условията на по-високо замърсяване по-често се усложняват. От друга страна мръсният въздух сам може да предизвика заболяване на принципа на хронично възпаление. Така че част от заболяванията, свързани с ХОББ, сърдечносъдови заболявания, включително и аритмии, може да се дължат на проблеми, свързани с мръсния въздух", посочи д-р Костадинов.

В тази връзка най-големият проблем са всъщност фините праховите частици с размер под 2,5 микрона, които са по-малки и от размера на един еритроцит. Влизайки дълбоко в човешкото кръвообращение, те създават възпаление и оттам задействат цяла каскада от процеси, които довеждат до съдово увреждане, поясни кардиологът.

Според него тъй като проблемът е конкретен и политиките трябва да са конкретни. На първо място населението трябва да е информирано и да има ясни указания какво да се прави при съответните концентрации. На второ място това са политиките, които помагат на хората да преминат от твърдо гориво към по-екологични и ниско замърсяващи начини за отопление, като напр. климатици или варианти, в които няма такова замърсяване. Има и наказателни политики, свързани с автомобилния трафик -  забраняването на автомобили в определени зони, както и с т.нар. градостроителство, т.е. как се прави градът, за да е по-здравословен животът в него. 

Като член на работна група „Здраве и качество на  живот в зелена и устойчива среда“ по Програма за стратегически и научни изследвания и иновации на МУ-Пловдив д-р Костадинов обясни, че по този проект се визира точно този проблем, как да стане градът по-здравословен, да бъде устроен така, че не само замърсяването, но и различни други рискови фактори да бъдат минимизирани.

По думите му е много важно хората да бъдат информирани за за замърсяването на въздуха. В часовете и дните, когато има високо замърсяване, на децата и хората с хронични заболявания не се препоръчва да прекарват дълго време под въздействието на замърсения въздух. Когато обаче той не е замърсен, физическата активност е полезна и се препоръчва. Отварянето на прозорците в най-замърсените часове също не е добра идея. Носенето на маски също може да помогне, но те трябва да бъдат със специален филтър, който не допуска преминаването на ФПЧ.

Д-р Костадинов, който е посланик на България в програмата за обучение на лидери в областта на качеството на въздуха в страни с ниски и средни доходи, България е сред държавите с най-мръсен въздух в Европейския съюз. 

"Тенденцията обаче е надолу, от години имаме по-добри показатели, отколкото в миналото, но скоростта  и усилията за това намаляване трябва да бъдат значително по-високи", подчерта кардиологът.

Той добави, че освен ФПЧ във въздуха, трябва да се следят и други замърсители - озон, азотни и серни оксиди. 

Чуйте още в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Стотици поклонници пристигат в Бачковския манастир за Голяма Богородица

В навечерието на празника Голяма Богородица - 15-и август, в Бачковския манастир пристигат стотици поклонници от страната и чужбина. Те се включват в службите за утрешния храмов празник на манастирската църква „Успение Богородично“, където се пази чудотворната икона „Св. Богородица – Елеуса“.  За нея е отредено специално място - вдясно от..

публикувано на 14.08.25 в 17:28

Устойчиво позитивен е трендът в нагласите на хората за еврото

Стабилизиране на подкрепата за присъединяване на България към еврозоната отчитат данните от третото национално представително проучване "Присъединяване на България към еврозоната", проследяващо тенденциите при нагласите на гражданите и бизнеса в България по темата към този юли.  При гражданите съотношението на положително спрямо отрицателно..

публикувано на 14.08.25 в 12:00

Потребителската кошница трябва да определя и линията на бедност

КНСБ настоява да се промени методиката на определяне на линията на бедност. Според Теодора Пачеджиева - икономически анализатор на синдиката, в  момента тази линия се определя на база на общата инфлация, която излиза със забавяне. Предложената за 2026 година линия на бедност е 764 лева, но по думите на анализатора тя не е актуална.  "Проблемът..

публикувано на 14.08.25 в 11:37

Новият ред все повече легитимира лидерите за сметка на народите

За (не)възможния мир за Украйна и новия международен ред преди срещата между Доналд Тръмп и Владимир Путин в Аляска разговаряме с проф. Анна Кръстева. В разговора тя акцентира върху консенсусното поведение на европейските лидери пред тази среща. Това е огромно единство с ключовото участие на Великобритания, което потвърди основната теза, че мир за..

публикувано на 14.08.25 в 11:23
Румен Драганов

Рекорден брой туристи идват през лятото в България

В разгара на лятото – колко харчат българите за почивката си и какъв сезон отчитат хотелиери и ресторантьори?  Според директора на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов, това лято се очакват рекорди по брой туристи,  най-вече от немския пазар.  "Имаме увеличение на седалките, т.е. самолетните полети, към България от..

публикувано на 13.08.25 в 11:30