Според кардиолога д-р Костадин Костадинов, преподавател в Медицински университет - Пловдив и член на инициативата "Въздух за здраве" факторите за мръсния въздух са много и от различно естество. Сред основните проблеми в Пловдив са трафикът, отоплението с твърдо гориво, климатичните особености на зимния сезон - наличието на мъгли. Всички тези фактори способстват за задържането на въздушни маси и по-високите нива на замърсяване под тепетата. През зимата виновниците са отоплението и зимния трафик, а през летния сезон – замърсявания, вследствие на инциденти и пожари.
"Статистиките показват, че имаме доста високи нива на смъртност, преждевременна смъртност и заболеваемост, вследствие на мръсния въздух. Няколко са механизмите, по които мръсният въздух предизвиква тези проблеми. На първо място това са хроничните заболявания, които в условията на по-високо замърсяване по-често се усложняват. От друга страна мръсният въздух сам може да предизвика заболяване на принципа на хронично възпаление. Така че част от заболяванията, свързани с ХОББ, сърдечносъдови заболявания, включително и аритмии, може да се дължат на проблеми, свързани с мръсния въздух", посочи д-р Костадинов.
В тази връзка най-големият проблем са всъщност фините праховите частици с размер под 2,5 микрона, които са по-малки и от размера на един еритроцит. Влизайки дълбоко в човешкото кръвообращение, те създават възпаление и оттам задействат цяла каскада от процеси, които довеждат до съдово увреждане, поясни кардиологът.
Според него тъй като проблемът е конкретен и политиките трябва да са конкретни. На първо място населението трябва да е информирано и да има ясни указания какво да се прави при съответните концентрации. На второ място това са политиките, които помагат на хората да преминат от твърдо гориво към по-екологични и ниско замърсяващи начини за отопление, като напр. климатици или варианти, в които няма такова замърсяване. Има и наказателни политики, свързани с автомобилния трафик - забраняването на автомобили в определени зони, както и с т.нар. градостроителство, т.е. как се прави градът, за да е по-здравословен животът в него.
Като член на работна група „Здраве и качество на живот в зелена и устойчива среда“ по Програма за стратегически и научни изследвания и иновации на МУ-Пловдив д-р Костадинов обясни, че по този проект се визира точно този проблем, как да стане градът по-здравословен, да бъде устроен така, че не само замърсяването, но и различни други рискови фактори да бъдат минимизирани.
По думите му е много важно хората да бъдат информирани за за замърсяването на въздуха. В часовете и дните, когато има високо замърсяване, на децата и хората с хронични заболявания не се препоръчва да прекарват дълго време под въздействието на замърсения въздух. Когато обаче той не е замърсен, физическата активност е полезна и се препоръчва. Отварянето на прозорците в най-замърсените часове също не е добра идея. Носенето на маски също може да помогне, но те трябва да бъдат със специален филтър, който не допуска преминаването на ФПЧ.
Д-р Костадинов, който е посланик на България в програмата за обучение на лидери в областта на качеството на въздуха в страни с ниски и средни доходи, България е сред държавите с най-мръсен въздух в Европейския съюз.
"Тенденцията обаче е надолу, от години имаме по-добри показатели, отколкото в миналото, но скоростта и усилията за това намаляване трябва да бъдат значително по-високи", подчерта кардиологът.
Той добави, че освен ФПЧ във въздуха, трябва да се следят и други замърсители - озон, азотни и серни оксиди.
Чуйте още в звуковия файл.
В навечерието на празника Голяма Богородица - 15-и август, в Бачковския манастир пристигат стотици поклонници от страната и чужбина. Те се включват в службите за утрешния храмов празник на манастирската църква „Успение Богородично“, където се пази чудотворната икона „Св. Богородица – Елеуса“. За нея е отредено специално място - вдясно от..
Стабилизиране на подкрепата за присъединяване на България към еврозоната отчитат данните от третото национално представително проучване "Присъединяване на България към еврозоната", проследяващо тенденциите при нагласите на гражданите и бизнеса в България по темата към този юли. При гражданите съотношението на положително спрямо отрицателно..
КНСБ настоява да се промени методиката на определяне на линията на бедност. Според Теодора Пачеджиева - икономически анализатор на синдиката, в момента тази линия се определя на база на общата инфлация, която излиза със забавяне. Предложената за 2026 година линия на бедност е 764 лева, но по думите на анализатора тя не е актуална. "Проблемът..
За (не)възможния мир за Украйна и новия международен ред преди срещата между Доналд Тръмп и Владимир Путин в Аляска разговаряме с проф. Анна Кръстева. В разговора тя акцентира върху консенсусното поведение на европейските лидери пред тази среща. Това е огромно единство с ключовото участие на Великобритания, което потвърди основната теза, че мир за..
В разгара на лятото – колко харчат българите за почивката си и какъв сезон отчитат хотелиери и ресторантьори? Според директора на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов, това лято се очакват рекорди по брой туристи, най-вече от немския пазар. "Имаме увеличение на седалките, т.е. самолетните полети, към България от..