Тази година увеличението на работните заплати в България трябва да е около 15 % - с колкото беше повишена минималната работна заплата. В противен случай ще имаме приравняване на можещите и знаещите, квалифицираните работници с тези, които са с най-ниска квалификация и образователен ценз. Мисля, че това не го заслужава нашето общество. Това заяви в интервю за Радио Пловдив Иоанис Партениотис, вицепрезидент на КТ „Подкрепа“.
Той коментира и последното проучване на синдикалната организация, което показва, че от 1000 работещи 94 % са недоволни от размера на възнаграждението си. Допитването е направено в периода 7 – 10 февруари. Участие са взели 1000 работещи, сред които са и членове към синдиката.
Делът на работещите бедни е 24 %, получаващи доход под 1100 лв.
„В същото време жизненият минимум е 1500 лева. Виждаме, че значително се увеличава подоходното неравенство в страната. Тоест ножицата между безкрайно бедните и достатъчно заможните хора, става доста голяма. Ако искаме държавата да просперира, трябва да се обърне сериозно внимание на политиката по доходите. Хората искат и минималната работна заплата да е над жизнения минимум, който е 1500 лева“, каза още Иоанис Партениотис.
Проучването на КТ „Подкрепа“ показва, че най-голяма е неудовлетвореността при хората, получаващи до 1100 лв., като там тя е на 98 %. Следват тези с възнаграждение до 2500 лв - 96 %. Анкетираните с доходи между 2500 и 5000 лв. са почти наравно по отношение на удовлетвореност и неудовлетвореност, като 57 % са заявили, че са удовлетворени. Хората, получаващи над 5000 лв., са 100 % удовлетворени от размера на заплатата, сочат данните. Бонуси към заплатите получават 36 % от анкетираните.
Резултатите показват, че 91 % от анкетираните получават чист доход под 2500 лв. и само 8 % от тях получават над 2500 лв.
85% от анкетираните искат необлагаем минимум до размера на минималната работна заплата
„Данните показват също, че 85 % от анкетираните поддържат идеята, че е необходим необлагаем минимум до размера на минималната работна заплата. Тази мярка беше премахната през 2008 година, когато имаше световна икономическа криза. Но вече минаха 16 години и ситуацията коренно се промени. България е единствената страна, която не прилага системата за подоходно облагане, с изключение на минималната работна заплата, която да не се облага. Ние трябва да извоюваме връщането на нормалността в тази осигурителна система“, каза още Партениотис.
От КТ „Подкрепа“ подчертават, че е налице достатъчна обществена нагласа за промяна в системата за облагане на доходите.
В звуковия файл можете да чуете цялото интервю с Иоанис Партениотис.
Разходът на топлинна енергия ще се изчислява по нови правила, след като и българският, и Европейският съд отмениха използваната досега формула. Не разбирам защо трябва да се прави драма от тези решения, вместо да се търси на-лесния начин, коментира за БНР Пловдив енергийният експерт и бивш зам.-министър на енергетиката Еленко Божков. По думите му..
Не е редно през бюджета на здравната каса да се заплаща труда на медицинския персонал, заяви адвокат Пламен Таушанов член на Надзора на Касата от квотата на пациентските организации, който единствен е гласувал "против" параметрите на бюджета на здравната каса за 2026 г. Подчерта още, че това е незаконосъобразна практика, която продължава вече..
Сериозно напрежение назрява около проектобюджета за следващата година – това предупреждава Атанас Кацарчев от КТ „Подкрепа“ в интервю за Радио Пловдив. По думите му решенията за минималния осигурителен доход и увеличението на осигуровките са взети без обсъждане с работодатели и синдикати. „ Нямаме постановление на Министерския..
Как приключва годината за Старинен Пловдив, разговор с проф. Елена Кантарева-Дечева , директор на общинския институт. За ремонтите на знакови къщи в Стария град и за новите проекти, които ще следим и догодина. "Най-важният проект за реставрация беше знаковата къща "Недкович" в Стария град", каза проф. Кантарева. Тя припомни, че сградата не е била..
Социологът Евелина Славкова от агенция Тренд коментира политическата ситуация в момента, предстоящата ротация на председателя на Народното събрание и мотивите зад действията на ГЕРБ на фона на тежка криза в управляващото мнозинство. Според нея след управляващото мнозинство са успели да излязат бързо от тази криза и то само с една промяна -..
Разкъсана облачност