До следващата седмица трябва да се направят оценките за това кои клиенти ще бъдат компенсирани с предвидените от държавата средства за липсата на ток в периода от 21 до 31 декември миналата година, каза Петър Костадинов от пресекипа на ЕВН.
Той припомни, че тук става дума за извънредните компенсации от общо около 2,2 милиона лева за цялата страна, които доскорошното служебно правителство реши да плати като допълнителна компенсация за всички останали без ток при обилния снеговалеж в края на миналата година.
Според парламентарното решение операторите на електроразпределителните мрежи трябва да възстановят на Фонда "Сигурност на електроенергийната система" изплатените от него средства за компенсации.
Освен това обаче, клиентите на ЕВН, останали без ток, имат право според общите условия на дружеството и съответно получават обезщетения от самата енергийна компания.
"Имаме клиенти, които са подали искания към нас за плащания. Ние ги обработване и вече от няколко седмици плащанията към клиентите вървят", каза още Костадинов
На територията на ЕВН Електроразпределение по-продължително прекъсване на тока са имали около 4000 абонати. Не всички обаче ще получат обезщетения:
"Преценява се назад във времето дали за дадена къща е имало въобще потребление. Говорим за малки села с малко хора, които живеят постоянно в тях. Разбира се, заради Коледните празници заети бяха къщи за гости и други къщи на хора, които идват само за почивните дни", уочни той.
"Така че имаме две компенсации, които клиентите ще получат за едно и също нещо", коментира той.
Според Петър Костадинов безпрецедентната ситуация с двойното обезщетение е създадена от предното ръководство на Министерството на енергетиката, което е решило да не обяви ограничителен режим за снабдяване с енергия. Това се прави при извънредна ситуация, например при тежки снеговалежи, при която снабдителните предприятия по закон не дължат обезщетения за клиенти, останали без ток по-дълго време.
"Беше ясно, че това е форсмажор. До някои селища не можехме са стигнем дори за да докараме генератори, защото пътищата не бяха почистени", добави той.
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност