Това, което направи впечатление в най-дългата реч, изнасяна от лидер пред Конгреса, са намеренията на САЩ по отношение на Украйна и до колко те се ангажират с гарантиране на сигурността. Всъщност сигурността на Украйна е основното послание, което излезе след заседанието на Съвета за сигурност на МС, коментира в предаването "Точно днес" бившият военен министър Ангел Найденов.
Това, което разбрахме от речта на Тръмп, е, че Зеленски е готов във всеки момент да подпише толкова дискутираното споразумение и да търси бърз мир под лидерството на американския президент - нещо, с което той очевидно се опитва да ласкае егото на Тръмп. Без съмнение за този обрат роля играе и спирането на американската помощ на Украйна, допълни Найденов.
"От ключово значение, което не може да бъде компенсирано с помощта от Европа, са боеприпасите за системите "Пейтриът", за системите "Хаймарс", включително ракети със сателитно насочване, и сателитните и разузнавателни данни", посочи той.
Един от важните въпроси, които обсъждат европейските държави, е именно подкрепата за Украйна и това ще бъде една от темите, които ще се обсъждат на 6 март в Брюксел.
По отношение на българската позиция, заявена от премиера Росен Желязков след Съвета за сигурност, Ангел Найденов подчерта, че България не заема позиция при спора САЩ - ЕС за Украйна. "Думите, че България не може да бъде поставяна в позиция да избира, е точно това".
Добре е, че военният министър направи кратка, но съдържателна характеристика по отношение на средата за сигурност, защото рисковете, които са обсъждани в Съвета за националната сигурност, не получи конкретен отговор. Министър Запрянов отговори, че няма непосредствена заплаха, макар че има динамични процеси в геополитическата обстановка, смята Найденов.
Според него обаче не е отговорено на редица въпроси, например за икономическите рискове след въвеждането на американските мита. "Разбира се, че България би пострадала от 25 % американски мита за ЕС, тъй като имаме положително салдо. Допълнително бихме пострадали заради въвеждането на европейски мита".
Ключовият въпрос, който се очаква от САЩ, е за техния план за мир в Украйна, ако изобщо Тръмп има такъв. Това, което виждаме, е грижа за постигане на примирие и подписване на споразумението за редките минерали, а после европейските държави да се грижат за мира. Украйна има право да е скептична без сериозни гаранции за мир, най-малкото, защото има горчив опит от споразумението от 1994 г. за предаване на нейния ядрен арсенал на Руската федерация, добави бившият военен министър.
Цялото интервю на Антония Попова с Ангел Найденов е в прикачения файл.
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..