Програмата за саниране с 20 % самоучастие ще се реализира с пари от държавата, а не от Плана за възстановяване и устойчивост.
Имаме възражения по моделите, по които се санират сгради в България. Една от основните критики е, че с парите на всички се облагодетелстват малка част от хората, посочи Йордан Николов от Българската асоциация за изолации в строителството.
Той допълни, че трябват нови критерии, а не с публични средства да решим проблема и ще ни трябват 200 години да обновим сградите си, които няма и да ги има след толкова време.
Държавата трябва да разработи инструменти за кредитиране и да помогне на тези хора, които дори при облекчени условия не могат да се справят. Има много механизми в Европа, има и добри практики и в Полша, Унгария, Прибалтика. Никъде няма 100 % грант и тази практика работи, допълни Николов.
Обновяването на сградите трябва да престане да бъде политически акт и да стане бизнес, подчерта той.
Новите сгради трябва да отговарят на повишени енергийни изисквания, допълни Йордан Николов. По думите му, ако проектирането е направено както трябва, собствениците трябва да са спокойни, че тези изисквания са спазени.
Против сме тази кампанийност на процеса саниране, защото никой не може да е сигурен в качеството, смята той.
Гаранциите на строителя са описани в Закона за устройство на територията - 5 години, което е 2 пъти по-малко от ЕС. Строителят би трябвало да ги дава, но досега като че ли няма гаранционни ремонти.
Има голям порок - от схемата на саниране са изключени собствениците, които получават сградата. Договарят се общината и съответният строител, но не и собственикът, който би трябвало да ги контролира, обясни Николов.
По думите му, трябва задължително да се провери конструкцията на сградата. Първо тя да се оправи и после да се "опакова".
Начинът, по който се прави паспортизацията сега, я обезсмисля, смята още Йордан Николов.
Цялото интервю на Емил Костов с Йордан Николов от БАИС е в прикачения файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Облачно
Дъжд
Превалявания