Вангел Имреоров представя третата си стихосбирка в Пловдив

В последния ден на март, Вангел Имреоров ще представи новата си стихосбирка „Отмиване на тъмнината“, в пространството на „Politico Speakeasy“, от 18.30 часа. Допълнителна информация във фейсбук страницата на събитието, което е част от „Пловдив чете“ 2025. Поетите Владислав Христов и Ренета Бакалова, ще разкрият пластовете на тази дълбока и въздействаща поезия.

Вангел Имреоров е роден през 1988 година, в Пловдив. Завършил е Езикова гимназия "Пловдив", а след това и бакалавърска програма "Дигитални медии" в Брадфорд, Великобритания. Работи в сферата на финансите. След осем години в Англия се завръща в България, през 2017 година. Същата година излиза дебютната му стихосбирка "Напускане на спомена", отличена със съпътстваща награда за дебют в категория "Поезия", на конкурса "Южна пролет". Носител е на специалната награда на Филологически факултет на ПУ "П. Хилендарски", от Националния конкурс за поезия "Добромир Тонев", през 2019 година. Негови текстове са публикувани в "Литературен вестник", списанията "Страница", "Текстил", в "ЛитерНет", "Кадър 25" и др.

През 2021 година, излиза втората му поетична книга “След три минути". От 2022 година, Вангел Имреоров живее Единбург, Шотландия. 

„Обикновено, заглавието на книгата идва от някое от стихотворенията, което обхваща и описва книгата по добър начин. Въпросната тъмнина, в третата ми стихосбирка, не е нещо неестествено. Тя е нещо, което се е натрупало с времето и е част от нас, и няма как да я изтрием, но можем да я отмием. Тя не е нещо зло или непременно болезнено, тя е противовес на светлината. В книгата има много силно присъствие и образът на небето, оттам и прекрасната корица на книгата, на Моника Вакарелова.

Искам да отмия миналото, но без да го изтривам. Миналото е част от нас, ние сме направени от него, но не искам то да ми тежи. Не искам да ме хваща в своя капан. Звучи малко драматично, но не искам да живея с миналото, искам да го нося в себе си без да ми тежи и без да ме изкарва от настоящия момент. Писането ми помага за това, гледането на стойностно кино, музиката, също. Аз много обичам да слушам музика. 

Когато пиша ме вдъхновява желанието за минута, ние хората, да успеем да намерим глътка тишина, глътка въздух, която ни дава малко мир, защото живеем в много смутно време. Писането, вглъбяването, тишината, музиката, те са противовеса на времето, в което живеем. Те са ми много ценни. Някак без тях се задушавам. Без тишина и възможност да се вгледам в себе си и в това, което светът оставя в мен и онова, което аз оставям в него“, споделя Вангел Имреоров.

Ето и част от отзивите на пишещите и познаващите творчеството на младия автор:

"Поезия като прегръдка, която се грижи за чупливата текстура на изтичащото време и на загубата. Четенето на тази книга е упражнение по деликатност, по вглеждане във фините регистри, под чиято повърхност обаче прозира и решителност – в отказа от преследване на хепиенд, на задължителна победа. Всяко стихотворение е едновременно рана и зарастване, край и начало, и ни припомня радостта от изкуството, което не дава еднозначни отговори."

Виолета Кунева

Лирическият герой в "Отмиване на тъмнината“ върви загледан в небето, в миналото, в себе си, в отношенията си с други хора. Той търси своя дом и своето място, в което да остави отпечатък. С изследвани емоции и философски наблюдения, напоени от дъждовни капки, тези стихотворения оставят отпечатък, оживяват и политат."

Катерина Стойкова

"И в тази своя книга Вангел върви по пътя на доброто, неговата неконформистка природа го отделя от силните поети на деня, но го приближава до поезията в най-чистата ѝ форма – далече от суетата и литературния кариеризъм.

През годините Вангел бавно и с постоянство изгради свой собствен поетичен регистър, в който ще чуете тоновете на съпричасността и емпатията, на градежа, не на разрухата. Да, това е поезия, която съгражда, поезия заставаща на страната на доброто."

Владислав Христов

Поетът Вангел Имреоров е гост в неделния „Шейкър“.