За края като ново начало, за (не)възможния диалог между Източната и Западната църкви и за политиката и вярата е разговорът ни с бившия директор на Дирекцията по вероизповеданията, историка проф. Христо Матанов.
Той коментира защо Балканите бяха ключов регион за папа Франциск. "Интересни са по много причини, но неговият интерес не е съвсем спонтанен. Да припомня, че след България той посети Северна Македония и изказванията му не бяха в наша полза – той говореше за различни народи, за други исторически дати и тн. Тогава отправи 2 послания – да приемем чужденците и БПЦ да приеме македонската църква. Все пак се придържам към максимата - за мъртвите или добро, или нищо", каза проф. Матанов.
Той посочи, че религиозният диалог не е лесен, а в тази своя мисия папата разчиташе, че българското духовенство е готово да приеме това, което той каже. Историкът припомни редица различия, сред които при католиците папата е Божи наместник, а в православието има различни поместни църкви със свои правила, въпреки общото, което ги свързва.
"Диалогът между католици и православни е възможен, но е много сложен, особено след векове на разделение. Трябва търпение и от 2-те страни и той да става бавно и постепенно, а търпението на папа Франциск не му бе най-силната страна", каза още проф Матанов.
Той допълни, че общо решение за разликите няма, защото никой не отстъпва, затова трябват компромиси от 2-те страни. "Въпросът е много сложен, векове наред са разделени християните и не се очертава някакво единство".
Проф. Матанов даде и пример с призивите на папата да се приемат бежанци с отворени обятия. "Голяма част от тези хора са участвали в сражения в Близкия изток, а това противоречи на постулата за любовта и мира. Така че са малко прибързани тези призиви", смята историкът.
Цялото интервю на Антоанета Петричанска с проф. Христо Матанов е в прикачения файл.
Обикновено се изтъква как преди 140 г. целият народ, всички политици и политически сили са били безусловно за Съединението от 6 септември 1885 г., как са загърбили всички разногласия помежду си. В новата книга на Стефан Дечев „ Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998) “ обаче се припомнят много забравени факти за голямото..
В програма "Точно днес" и " Заедно в час " говорим за измененията на НВО след 7 и 10 клас. Въвеждането на интегрирания изпит коментираме с експерта в организацията с нестопанска цел Люба Йорданова . От новата учебна година изпитите по математика от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас ще включват интегрални задачи. За решаването на този..
В Деня, в който отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, гостува писателят и журналист Николай Илчевски. На въпроса защо е важно да помним и почитаме 6 септември като бележита дата в календара, той отговори: „Датата е свързана с безпрецедентно събитие в нашата и в световната история...
Невен Иванов е учител по история и създател на образователната платформа ОкейИстория. Гордее се с тази кауза, посветена на най-милите съкровища на майка България - нейната история и нейните деца. Поставя си за цел да достигне до колкото може повече български деца, както у нас така и в чужбина. И постига тази цел, благодарение на майсторските..
Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система. Това коментира проф...
Разкъсана облачност
Предимно облачно