Тя припомни, че и в момента тече възрастова реформа и по думите й добре трябва да се помисли дали може да се наслагва реформа върху реформата.
“И към момента пенсионната вноска не е малка- 14.8% за родените след 1959г. Увеличение означава намаляване на разполагаемия доход на хората, които се осигуряват, увеличаване цената на труда и разходите на работодателите, което ще се отрази на икономиката. Ще се отрази на икономика, на която разчитаме да се създава БВП за всички публични разходи на държавата”, каза Христина Христова.
Подчерта още, че въпросът с пенсионната ни система е сложен, труден и комплексен. По думите й проблемите в системата са се задълбочили освен от демографската криза и от политическата нестабилност и взиманите решения.
“Задълбочаването на проблема дойде от това, че няколко пъти минималната пенсия беше ударно увеличена. За три години пенсиите бяха преизчислени 4 пъти. Нито едно от тези преизчислявания не беше на основния принцип - пенсията на човека да е в съответствие с неговия осигурителен, финансов приход”, коментира Христина Христова.
Според нея на масата на анализите трябва да се сложи и начинът на осъвременяване на пенсиите.
“Според швейцарското правило от 1 юли пенсиите се преизчисляват, като се покрива половината от инфлацията, половината от ръста на средния осигурителен доход на заплатите. Повече от 20 години след реформата трябва да се види този ли е механизмът, дали да не се покрива само инфлацията или различно според величините и инфлация и доходи да се покриват по 100% техния ръст.
Важно е да се изчисти пенсионната ни система от плащания наречени пенсии, които нямат нищо общо с трудовата дейност на хората и техния финансов осигурителен принос. Такива са социалната пенсия да възраст, за инвалидност. Те трябва да са в системата за социално подпомагане”, каза Христова.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...