По думите му това ниво дори е два пъти по-ниско от критерия от 60%. Според икономиста България има и двойно по-голям икономически растеж за миналата година, отколкото средния за държавите в еврозоната.
"Така че след като отговаряме на тези критерии, мисля, че предстои това да бъде потвърдено в конвергентните доклади на Европейската комисия и Европейската централна банка и да евентуално да ни бъде указана точна дата, която е доста вероятно да бъде 1 януари 2026 година", посочи Гълъбинов в програма "Точно днес" на Радио Пловдив.
Той смята, че искането за референдум на президента Румен Радев не може да промени макроикономическите показатели на страната, а приема в еврозоната е по-скоро правна процедура.
"Преди години Конституционният съд се произнесе по подобен казус. Така че може би и сега ще има нужда от по-специализирано тълкуване на тази материя и в рамките на следващите месеци да се получи отговор за българското общество. Но като икономист не виждам някакво непосредствено въздействие към икономиката на България и взаимоотношението за членство в еврозоната", подчерта Гълъбинов.
Според него предимствата за влизане в еврозоната са очевидни и българите не трябва да бъдат предубедени. По думите му хората, които пътуват виждат какъв е стандартът на живот на държавите-членки на еврозоната, а също каква е тяхната покупателна способност и благоденствие като доходи.
"Всеки може да си направи извода, че те са в челото на класациите в Евросъюза като богатство и начин на живот. Мисля, че едва ли непрекъснато трябва да даваме доводи статистически, за да може хората да се убедят, че тук не правим погрешен избор, а по-скоро това е една инвестиция за бъдещето на българското общество в един по-добър начин на живот", посочи икономистът. Той допълни, че като цяло богатството на населението и държавата ни ще се увеличи в бъдеще при членство в еврозоната.
Обикновено се изтъква как преди 140 г. целият народ, всички политици и политически сили са били безусловно за Съединението от 6 септември 1885 г., как са загърбили всички разногласия помежду си. В новата книга на Стефан Дечев „ Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998) “ обаче се припомнят много забравени факти за голямото..
В програма "Точно днес" и " Заедно в час " говорим за измененията на НВО след 7 и 10 клас. Въвеждането на интегрирания изпит коментираме с експерта в организацията с нестопанска цел Люба Йорданова . От новата учебна година изпитите по математика от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас ще включват интегрални задачи. За решаването на този..
В Деня, в който отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, гостува писателят и журналист Николай Илчевски. На въпроса защо е важно да помним и почитаме 6 септември като бележита дата в календара, той отговори: „Датата е свързана с безпрецедентно събитие в нашата и в световната история...
Невен Иванов е учител по история и създател на образователната платформа ОкейИстория. Гордее се с тази кауза, посветена на най-милите съкровища на майка България - нейната история и нейните деца. Поставя си за цел да достигне до колкото може повече български деца, както у нас така и в чужбина. И постига тази цел, благодарение на майсторските..
Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система. Това коментира проф...
Разкъсана облачност