В Карлово показват средновековно съкровище

То е колективна находка, която се състои от 5 златни и сребърни накити за глава и 1 елипсовидна украса от сребро с позлата, която вероятно е била пришивана към дреха. Освен това са открити и 4 златни монети на византийския император Андроник ІІ Палеолог със сина му Михаил, датирани от началото на 14 в., и 59 сребърни гроша на българския цар Теодор Светослав.

От Историческия музей в Карлово припомнят, че находките са открити случайно и предадени в музея през 1958 г. Дълго време са били експонирани в Националния исторически музей, но преди години са върнати в Карлово.

Наушниците са великолепни образци на златарското изкуство и емайла, като четири от тях са изработени от 20-каратово злато. Накитите са богато украсени, използвани са техниките на усукан филигран и на клетъчния емайл - най-много червен и по-малко тъмносин и бледорозов, с триъгълни мотиви от гранули, сърца, спирали.

 Приложената техниката на филигран е заимствана от Изтока, специално филигран корде, който се разпространява в Западна Европа през XIII в. Някои от наушниците са украсени са с изображения на птици /гълъби и пауни/ с разперени крили или статично, със сцени с богато символно значение.

Обикновено подобни фино изработени накити са притежание на висшите слоеве на средновековното българско общество. Находката от Дъбене представлява съкровище, събирано вероятно от местен аристократ или сараф по време, когато България е раздирана от вътрешни междуособици. Населението е живяло в несигурност и много често са заравяни в земята скъпи предмети и монети.

Въз основа на монетите, формата на накитите, техниката на изработка специалистите отнасят находката към края на XIII в. и нач. на XIV в. Известните запазени произведения на финото ювелирно творчество са малко на брой, което увеличава още повече стойността на накитите, открити край с. Дъбене.

Севастократорица Десислава носи наушници от типа на карловските, вероятно с перлен наниз, който се е прикачвал към тях.