Тази година се навършват 1170 години от създаването на глаголицата – първата славянска азбука, дело на светите братя Кирил и Методий. По този повод 2025 г. е обявена за Година на глаголицата, отбелязвайки значимостта на това културно постижение за славянския свят и европейската цивилизация. Нашите книжовни хранилища за съжаление не притежават български глаголически книжовни паметници, а само кирилски ръкописи, в които са открити следи от глаголицата. До нас са достигнали и се пазят в български книгохранилища именно кирилските ръкописи, а значителна част от това национално богатство се намира в Пловдивската народна библиотека, която изпълнява функциите на второ национално хранилище.
Колекцията от ръкописни книги на Народна библиотека „Иван Вазов“ включва славянски, гръцки, османотурски и персийски ръкописи на пергамент и хартия от ХI – XIХ век. Сбирката от славянски ръкописи съхранява известните в научния свят особено скъпи и ценни средновековни книжовни паметници като Кюстендилски палимпсест от края на ХІІ век, фрагмент от Слепченски апостол от втората половина на ХІІ век, Кичевски триод от втората половина на ХІІІ век, Требник на Даниил Етрополски от 1592 г., Поп Йовков пентикостар от 1636 г. Неповторими по изящество и красота са ръкописите от ХVII век – Марковски Псалтир от 1638 г., Поп Аврамов миней от 1660 г. и Поп Аврамов сборник от 1674 г. За безценните ръкописи разказва главният библиотекар в отдел „Специални сбирки“ д-р Петко Георгиев:
„Това е може би е най-интерсната част от сбирката на библиотека в Пловдив, защото тук не говорим за издания, а говорим за единични ръкописи паметници, кодекси които са част от българската история И като такива те са уникати. Пловдивската библиотека има една малка колекция от около 378 ръкописа на разни езици, сред които преобладават славянските. Малка, но ювелирна бих казал колекция.И тази малка колекция е изключителна ценна, защото в нея има паметниц които са много приносни за българската история и за българската култура“
Според д-р Георгиев е много е трудно да се каже кой е най-ценния книжовен паметник, защото всеки ръкопис е ценен сам по себе си. И дава пример с Марковски Псалтир от 1638 година и ръкопите книги от Кукленското книжовно находище.
„Тези особено излезли из под ръката на Кръстьо Граматик – богато орнаментовани, прекрасно съчетани цветове, много хубав и строен език. Той е един прекрасен представител на Кукленската школа, коята пряко се свързва и с Карловско-Аджарската школа“.
Ръкописните книги от тези школи са от средата на 17 век и при тях има нещо много интерсно, кето е свързано не само с възникването на манастирите, но и със създаването на книжнината в тях, допълва д-р Георгиев:
„Много чество в тези ръкописни книги, които наследяват среднобългарската калиграфска традиция откриваме елементи от печатната книга. Забелязват се разноцветни колофони, с данни на човека, който е създал книгата. Нещо, което не е типично за средновековните ръкописи -те винаги са анонимни. Това означава, че кирилската печатна книга е добре позната в тези манастири към този век“
Какво всъщност представлява кирилска книга, която също е част от старинната колекция на библиотеката и какви тайни разкриват страниците й разказва д-р Георгиев:
„ Това е книгата, която не е написана, ако е ръкопис и не е напечатена, ако е печтна на граждански шрифт, а е изписана на църквно-славянски език с правилните кирилски букви.
Кирилската книга си е кирилска и до ден днешен. Това е книга, която е написана на църковно-славянски език с кирилски букви, независимо къде е написана. По българските земи, в Русия, в Сърбия –тази книга няма да кажем, че е сръбска, руска, чешка, а ще кажем че е кирилска книга. Разбира се езиковедите могат да кажат каква е редакцията на текста.“
Най-старият ръкопис, който се пази в хранилището на пловдивската библиотека е от края на 10 началото на 11 век, допълва главният библиотекар. По думите му това са много ценни ръкописи, защото са на пергамент. Много често, говорим само за фрагменти, какъвто е случая със Слепченския апостол. Според д-р Георгиев много от старинните книги са „разпокъсани“ още при тяхното откриване.
„И така „оскубани“ ръкописи, фрагменти от тях имаме по цял свят“
Единственият начин да се съберат тези „оскубани“ ръкописи в едно цяло е частите им да бъдат издирени и дигитализирани, категоричен е специалистът. Именно чрез дигиталните библиотеки, предвид и специалния режим на съхранение на тези ценни книжовни паметници, те стават достъпни за широката публика. В библиотека Иван Вазов освен славянските ръкописи има и безценни книжовни паметници на гръцки, османотурски и персийски.
Старите ръкописи са не само знание и аромат от минали времена. Те са памет и послание. Те са доказателството, че ни е имало и че ще ни има.
„Под повърхността“ са нарекли изложбата си журналистите Дарина Иванова и Димитър Владимиров, които са подредили свои картини в Културния салон на Радио Пловдив. Изложбата е част от събитията, посветени на 70-годишнината от създаването на Радио Пловдив Радиото може да има различно звучене – не с глас и ефир, а с цветове и форми...
Премиера на стихосбирката „И моята птица литна“ от Петър Анастасов (1942-2023 г) ще се състои от 16,30 ч. в Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив . Събитието е част от програмата „Пловдив чете“. Петър Анастасов (1942–2023) е един от най-уважаваните български поети. В своето творчество той изследва темите за родното, интимното,..
Издателство „Жанет 45“ със съдействието на Община Пловдив за първи път организира литературния фестивал „ПЛОВДИВ ЧЕТЕ“ през 2003-та година. На този празник на книгата гостуват авторитетни издателства от цялата страна, а Главната на Пловдив се превръща в огромна книжарница на открито. Срещи с български и чуждестранни писатели се провеждат в къщите на..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 14.06. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Мигел Бонфоа. Сънят на ягуара. 246 стр., 4А, Лете Артис, 2025 . Мишел Уелбек. Елементарни частици. 344 стр., ок.5А, Колибри, 2025. Ели Грифитс. Дневниците на Странника. 352 стр., ок.5А, Прозорец, 2025...
„ Пловдив чете “ продължава тази вечер с представяне на книгата „Рижият котарак“ на Мартин Колев . Събитието се организира от литературен фестивал като част от Календара на културните събития на град Пловдив за 2025 г. и с подкрепата на Община Пловдив. Срещата разговор с един от най-обичаните съвременни български автори – по повод новия му..