"Приемането на християнството от българския княз Борис Първи е цивилизационен избор", посочи проф Христо Матанов, историк, медиавист и византолог. През тази година се честват 1160 години от покръстването на българите.
"Той приема една религия, която е нова и отхвърля езичеството на славяни и прабългари. Не е лесно да се направи такъв избор. Неслучайно срещу него се вдигат почти всички прабългарски родове. Той ги избира и по-късно в писмото си до папата изпитва известни угризения за тази своя постъпка", добави ученият.
Професор Матанов припомни за сведения, че по времето на Борис Първи християнството вече е било разпространено по българските земи, както и че е разпространявано от византийски мисионери, най-вече пленници. Така, според него, това също е оказало влияние върху решението на българския владетел.
"Приемайки православното християнство, Борис се е стремял той да управлява църквата, защото православието без държава не може. И обратното не е възможно. Докато при западното християнство, наречено по-късно католицизъм, това е напълно възможно. Папата е наднационален представител и той управлява църквата както си иска. Неслучайно са тези конфликти, които има между папата и светските владетели", поясни Христо Матанов.
Според него създаването на буквите не е най-значимото дело на Кирил и Методий.
"За филологически добре подготвени хора това е сравнително лесно. По-трудно е превеждането, превръщането на славянския език в богослужебен и книжовен, за да може да се извършва богослужение на славянски език. Това всъщност е и окончателна победа на славянския елемент в българската държава", смята историкът.
Христо Матанов припомни, че е спорен въпросът в коя от двете книжовни школи в България-Преславската или Охридската, е създадена кирилицата.
"В югозападната школа, която е ръководена от Климент Охридски, най-дълго се задържа използването на глаголицата. А приемането на кирилицата е било държавен акт, чрез който държавата, която дълго време преди това е използвала гръцкия език, по-лесно се адаптира към новите реалности", добави проф. Матанов, според когото този извод накланя везните по-скоро към Преслав като място, където се създава кирилската азбука.
"Без буквите можеше да оцелеем като държава, но без православното християнство в никой случай. Тъй като, ако бяхме приели западната деноминация, Византия би засилила много своята офанзива срещу България. Тя би постигнала в края на краищата успех и срещу православна България, но той би бил много по-решителен и по-генерален от това, което тя постига в началото на 11-ти век. Щеше да смаже България просто", смята проф. Христо Матанов.
Бурята в чаша вода, започнала с данни за мащабен купен вот на извънредните избори за съветници в Пазарджик и лошия резултат за ГЕРБ, е на път да приключи с относително малка изкупителна жертва - оставката на шефа на Областната дирекция на МВР в Пазарджик. Предстои да се види дали ще има преформатиране на изпълнителната власт, анонсирано от лидера на..
Днешното правителство на Северна Македония и всички предишни правителства съществуват заради една основна цел - да провеждат антибългарска политика. Това коментира доц. Спас Ташев, съпредседател на Сдружение потомци на бежанци и преселници от РСМ. Коментарът му е по повод все така продължаващата неотстъпчивост за включването на..
Тази седмица в рубриката „Добро утро, ден!“ наш гост е адвокат Станислав Станев – юрист с дългогодишен опит и активна обществена позиция. И още - габровец по рождение, пловдивчанин по избор и човек с разнообразни интереси. Той е доктор по международно право, с дълбок интерес към историята и живота на българите извън пределите на страната. Като..
Няма да има разпад на сегашното управляващо мнозинство, няма и да има предсрочни избори, но вероятно ще има преформатиране на правителството. Ако има извънреден вот той ще или напролет, или през есента, когато са президентските избори. Това коментира политологът и университетски преподавател доцент Иво Инждов след резултатите от частичните..
В Пловдив се провежда 101-та среща на Европейската мрежа за проучвания на общата медицинска практика. В нея участват общопрактикуващи лекари от 31 държави. Домакини на престижното събитие са Медицинският университет, Сдружението на обучителите и изследователи в България по обща медицина и регионаната колегия на Българския лекарски съюз. Темата на..