През 2025 година България отбелязва 1170 години от създаването на кирилицата.
През изминалото хилядолетие кирилицата е претърпяла дълбоки трансформации — от ръкописните букви на монасите до дигиталните шрифтове на съвременността, тя е отразявала както културните, така и технологичните промени на българската действителност.
Докато азбуката и езикът ни функционират като гръбнак на нашата национална идентичност, те не са се развивали във вакум. Днешната им форма е резултат от взаимовлияния, включително и от култури извън нашите географски ширини.
В този репортаж се потапяме в страниците на хилядолетни книги, съхранявани в Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, за да проследим еволюцията на българската писменост и формирането на нашата национална идентичност. Тези архиви, включващи старобългарски и славянски ръкописи, разкриват богатството на културното ни наследство и влиянията, които са го оформяли през вековете.
Въпросът дали българската идентичност произтича от кирилицата или обратното напомня на класическата дилема „Кокошката или яйцето?“. Истината е, че те са взаимно свързани: писмеността оформя националното съзнание, а идентичността вдъхновява развитието и съхранението на писмената традиция.
Докато всяка буква в средновековните ръкописи е внимателно изписвана върху скъпоценен пергамент, често без интервали и пунктуация за пестене на място, именно в несъвършенствата на тези текстове откриваме човешкото лице на техните създатели.
Грешки в правописа, забравени думи, забавни рисунки в полетата и дори спонтанни стихове ни разкриват моменти на умора, разсейване или игривост на средновековните писари.
Тези малки отклонения от строгостта на текста не само оживяват страниците, но и ни свързват с хората зад тях, напомняйки ни, че писменото наследство е създадено от реални личности с чувства, хумор и слабости.
Създадени оригинално като символи за богослужебен текст, кирилските букви революционизират църковната структура за времето им.
Краят на IX век бележи значителна промяна в културната и политическа динамика на Средновековна Европа. Славяните се интегрират в християнската държавна структура, и така кирилицата се превръща в инструмент за културна еманципация и политическо утвърждаване в региона.
Но пътя си, наследството на тази мисия не е била без своите изпитания.
Нахлуването на османската власт в българските земи в края на XIV век доведе до унищожаването и разпиляването на значителна част от културното богатство, натрупано през Второто българско царство.
Този период на изпитание остави дълбоки следи в културната ни памет, но въпреки това, езикът и писмеността ни не бяха забравени.
Българската писменост никога не е изчезвала напълно, но в онези времена, когато е била изолирана от останалия славянски свят, подчинен на други империи, българският ръкопис усвоява характерни белези, някои от които се използват и днес.
Историята на днешната Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив се преплита с възрожденската история на България.Основаването на изцяло българско училище измества гърците от учебното дело в Пловдив.
И сега, в 21-ви век, кирилицата е призната в цял свят като символ на българската култура. Но в епохата на дигитализацията, и разводняване на книгите като средство за изграждане на идентичност, възниква въпросът: Как съвременните технологии помагат за съхраняването на връзката ни със старите ръкописи?
Кирилицата е повече от само писменост, тя е живата връзка между миналото и настоящето. От ръчно изписаните пергаменти до модерните шрифтове, всяка буква носи духа на вековна култура, която продължава да вдъхновява хората по тези земи. Тази симбиоза между език и култура продължава да бъде основа на българската нация и до днес когато кирилицата е официална азбука на Европейския съюз и символизира приноса на България към европейското културно наследство.
Илия Михайлов е нашият гост през тази седмица на октомври. Той е учител и писател. Работи в Пазарджик, живее в Пловдив. През април 2025 г. бе премиерата на осмата му книга „Лично“. Илия Михайлов е лауреат на наградата „Достойните българи”, носител на Награда за литература “Св. св. Кирил и Методий” на Община Пазарджик, член на Дружество на..
Управляващите се отказаха от въвеждането на т.нар. такса водомер. Николай Нанков от ГЕРБ заяви, че в комуникационен план темата не е била представена добре пред обществото. Ресорният министър Иван Иванов също призова депутатите да отхвърлят таксата. Той обясни, че промените в закона са изготвени преди години, но внасянето им става сега, защото са..
Петокурсниците от специалност „Фармация“ в Медицински университет – Пловдив – Атанас Ламбрев, Атанася Шопова и Габриела Ангелова, заедно със своя ментор от Катедрата по организация и икономика на фармацията – доц. Радиана Стайнова, спечелиха първо място на Петото национално състезание „Стани болничен фармацевт“. В програма "Ден след ден" доц...
Проект „Развитие на област Смолян чрез инвестиции в устойчив туризъм, създаване на нови атракции и опазване на културно-историческото наследство и подобряване на транспортната свързаност“ ще изпълняват общините Смолян, Чепеларе, Баните и Златоград. Финансирането в размер на над 45 милиона лева е по ЕП "Региони в растеж". Концепцията..
Общинският съвет в Пазарджик успя да избере вчера свой председател и това е Десислава Тодорова от ДПС - Ново начало . Тя събра 26 гласа, а опонентът ѝ - д-р Елисавета Георгиева от „Продължаваме промяната“ получи 13 гласа. Имаше и трети кандидат за поста - Атанас Николов от „Възраждане“, за който имаше само 2 гласа. В предишния мандат местният..