Радев пропусна да превърне темата "евро" в разумен разговор

Разнобоят между политическите сили по въпроса за еврото няма да стигне много далеч, защото чакаме конвергентния доклад след 10 дни и всичко ще приключи. Това прогнозира в програма "Точно днес" на Радио Пловдив политологът Страхил Делийски. 

Според него инициативата на президента за референдум е твърде закъсняла, а разговор за еврото е трябвало да има много отдавна и да е много по-сериозен от това, което беше представено от двете крайни агитки. Делийски припомни, че според едната агитка България едва ли не ще прескочи от царството на необходимостта в царството на свободата, а според другата – ще загине. 

"Няма такива неща. И двете крайни цели са невалидни, но президентът можеше да участва в превръщането на крясъците по темата "евро" в разумен разговор, а той пропусна това. Да не говорим, че имаше възможност за референдум преди две години", коментира политологът. 

Той подчерта, че в едно политическо общество конфликтът е нормално състояние и е сърцето на демокрацията, но трябва да е конфликт, свързан с търсене на консенсуси. И добави, че в този смисъл вижда ролята на президента като обединител. По думите му обединители на нацията са диктатори, като Мусолини, Хитлер и т.н. "Нашият президент може да бъде институцията, чрез която да се търсят консенсуси и мисля, че той тук не успя. Но чак разединител не бих казал. А по отношение на неговия евентуален политически проект, мисля, че достатъчно почакахме. Поне на този етап аз не виждам някакъв огромен, да не кажа голям политически ресурс в един такъв проект", посочи Делийски.

Той е на мнение, че българите подкрепят действията на президента, защото начинът, по който се случва публичният разговор, е начин, който задълбочава разломите в българското общество, а не начин, по който тези разломи да се превърнат в съзидателни сили. И добави, че когато има конфликти в едно общество, преодоляването им произвежда смисъл и усещането за общност. 

"Вместо да търсим да преодоляваме тези конфликти, ние наблюдаваме политически елит, който лежи върху тях, за да осмисли своето съществуване", поясни анализаторът.

Той смята, че правителството е стабилно не, защото върши някаква фамозна работа, а защото не е налична достатъчно силна политическа алтернатива. Т.е. то не е заплашено от друг вариант за правителство на този етап и това го прави стабилно. 

Делийски изтъкна, че протестите, в чиято основа е чувството за икономическа депривация на едни солидни социални групи, са изключително показателни за начина, по който функционира българската държава. А именно - държава, която до голяма степен функционира като инструмент за защита на интересите на най-богатите 5% и тотално неглижиране на интересите на огромното икономическо общество. 

"Тази характеристика на българската държава няма да се промени с влизането в еврозоната, ако онези, които практикуват политика, не си дадат сметка за дълбоките икономически разломи в българското общество. И в този смисъл забележката на президента ми се струва уместна, но достатъчно закъсняла", заключи политологът.