Кадровият „канибализъм“ изостря дефицита на специалистите у нас

Крайната необходимост от масовост на дуалното обучение и бързи решения от страна на държавата са сред основните изводи на конференцията. 

Последните данни на статистиката сочат, че за развитие на българската икономика едни от най-неотложните мерки са преди всичко осигуряването на квалифицирани специалисти за бизнеса. За това са нужни бързи, но взаимни решения от държавата и деловите среди, посочиха лекторите. 

За съжаление, у нас най-малко усилия се полагат за усъвършенстване на кадровия потенциал – изтъкна Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика. 

"По последни данни за 2023 г. в България едва 2 процента от хората между 25 и 64 години са преминали някаква форма на обучение и образование. Това е много малък дял. В ЕС е 11 процента, а в държави, които имат най-активни и динамични пазари на труда като Дания и Швеция, тези дялове са над 30-40 процента. Тоест, почти всеки втори човек преминава през някаква форма на обучение. При нас като че ли самите работодатели нямат толкова развита култура да инвестират в съществуващите си кадри", коментира Адриан Николов. 

Икономистът обаче отбеляза и друга, интересна тенденция от последните години - завръщането на български кадри от чужбина:

"Много българи се върнаха през 2020-2021 година в страната от чужбина, като причините за това тенденция са комплексни. Достъпът до по-добри работни места имаше голямо значение, наред с доста сериозен икономически растеж, сближаването с европейския стандарт особено за висококвалифицираните специалисти. Сега продължава тази тенденция, но и много хора от трети страни влизат тук",  каза експертът от Института за пазарна икономика. 

Кадровият „канибализъм“ е друг проблем в ситуацията на дефицит на малкото специалисти в сферата на високите технологии, които обуславят растежа – заяви пред  присъстващите заместник-кмета в тази област  Владимир Темелков. Той сподели личния си опит в тази посока като човек, идващ от реалния бизнес. 

По думите му, тази порочна пракитка се състои в това, че  "...„хай-тек“ компаниите предпочитат да привлекат наготово вече профилирани специалисти, отколкото да инвестират в тяхното създаване и израстване.  Това става чрез постоянно „наддаване“ на цената спрямо кандидата, което в един момент изкуствено изкривява заплащането в пазара на труда. Този проблем може да се разреши чрез масовост на образователните модули в единодействие с бизнеса, който ще посочва конкретните си изисквания, обясни Владимир Темелков. В момента всеки кадър, постъпващ на дадена позиция в компаниите, трябва да бъде обучаван от начално ниво, обясни той. 

Проблемът може да се разреши или поне облекчи чрез масовост на образователните модули в единодействие с бизнеса, който ще посочва конкретните си изисквания. Така има шанс България да се позиционира като атрактивно място за правене на бизнес в бъдеще, посочват организаторите на Конференцията за кадровия дефицит у нас.