Трансплантирани спортисти отиват на Световни игри в Дрезден

39-годишната Йоана Зотева е с две бъбречни трансплантации през 2012 и 2020 година. Тя е състезател на националните игри за трансплантирани в България със спечелени златни медали по тенис на маса и бадминтон. Участвала е в редица състезания за трансплантирани спортисти, но досега не е имала възможност да се включи в световно първенство.

Разказва, че преди операциите е била активен спортист, тренирала е баскетбол, волейбол и тенис на маса.

„Ходила съм на състезания за трансплантирани у нас и в Сърбия. Мотивацията ми е в това, че спортът помага, както душевно, така и физически се чувстваме много по-добре“, обясни тя в програма „Ден след ден“ на Радио Пловдив. Зотева не се притеснява, че спортът може да й навреди, защото след трансплантацията животът е нормален, тя работи и се грижи за семейството си.

Спортът е здраве, смята младата жена и добавя, че не е спирала да спортува. Играе тенис на маса, ходи на пилатес, а лекарите я мотивират да го прави.

Според нея донорството е живот, защото помагаш на твой познат или пък на непознат човек да бъде отново активен и жив във всеки смисъл на думата. По думите й за това трябва да се говори много и да се обяснява, че няма нищо страшно. И не само за живите донори, а и за семействата на тези, които са в мозъчна смърт, защото те имат възможност да спасят един човешки живот, а понякога и повече от един.

Йоана не крие, че е с трансплантиран орган. Гордее се, че след трансплантацията е родила 8-годишен син. Но казва, че има трансплантирани, които се притесняват от това.

„Обидно е да търсим средства за явяване на състезания. Организациите трябва да се задействат, защото това не са много средства, които да отделят от бюджетите си. Парите, които общината ще ми отпусне, с тях заплащам само престоя и участието на игрите. Другите средства, които са мои лични разходи, си ги поемам аз. Държавата нищо не поема“, подчерта Зотева.  

Симеон Танчев също е от Пловдив и вече над 18 години е с трансплантиран бъбрек. Той е активен колоездач, като през миналата година е първият и единствен български колоездач с трансплантирани органи на Европейското първенство за трансплантирани атлети в Лисабон, на което печели бронзов медал. Тогава подготовката, екипировката и участието му са обезпечени с лични средства и средства, осигурени по проект на Българската федерация по бадминтон.

По думите му животът след трансплантацията той е съвсем различен, тъй като има определени неща, с които трябва да се съобразява от здравословна гледна точка. Трансплантираните колоездачи не са много, защото има някои ограничения за тях. 

"Важно е да продължим да бъдем активни и да спортуваме, защото за нас това е кауза да популяризираме донорството за хората, които чакат да получат орган, за да живеят пълноценно. За нас това е важно, не просто като лична изява, но и като начин да кажем на обществото, че сме активни", подчерта Танчев. 

По думите му ограниченията при тренировките са от гледна точка на дължина на пробега. "Стремя се да правя по 40-50 км, но зависи от самия режим на каране. Когато тренирам по-интензивно, това е 2-3 пъти седмично, когато е с намалена интензивност, може и всеки ден да тренирам", поясни спортистът.