Диалогът между родители и тийнейджъри, винаги, е бил предизвикателство. За психолозите и фамилни терапевти Наталия Николова и Милена Ненкова, от фондация „Същност“, темата е особено близка. Преди 15 години, те преминават през процес, който ги кара да си зададат въпроса : „Какво би било, ако знаехме всички тези неща по-рано?”.
В работата с тийнейджъри, най-често използват груповия подход. Казват, че хората са като огледала едни за други и в груповата работа те могат да си помогнат с опита, който всеки от тях носи. Групата е много естествена среда за всеки един човек, но тя е особено естествена за тийнейджърите. В този период те търсят себеподобните, в най-голяма степен. Отделянето от родителите е свързано с привличане към хора, с които те могат да преживяват сходни емоции и сходни събития.
Проектът им е наречен „Тийнщайн“, защото за тях тийнейджърът е нещо средно между Айнщайн, Франкенщайн и Рамщайн. Събитието в Пловдив е през юни. Допълнителна информация във фейсбук страницата на събитието.
„Истината е, че днешните младежи не са по-различни от онова, което сме били и ние, защото те се вълнуват от много сходни неща. Разбира се, има неща, които са различни и които добавят към тяхната реалност, но като цяло диалогът с тях зависи от това, кой е от другата страна. Ако е родителят, диалогът никак не е лесен, а понякога почни липсва. Ако е възрастен човек, на когото те усещат, че могат да се доверят, тогава диалогът става много лесен. Обикновено, това доверие е много свързано с усещането, което е важна за тях да бъдат приети такива, каквито са. Да не бъдат оценявани, да не бъдат осъждани, а просто да бъдат приемани и зачитани с всичките си позитивни и не толкова позитивни страни“, коментират Наталия Николова и Милена Ненкова.
В днешно време комуникацията между родителите и тийнейджъри е затруднена, защото ежедневието на родителя е стресово и забързано. В краткото време, в което родителите се срещат с детето си, искат то да бъде на разположение. Пораствайки, младите хора все повече остават в своя свят. Заради всички особености на възрастта, също, те имат нужда да стоят повече настрани от тези разговори с родителите.
За родителя този процес съвсем не е лесен, защото той е бил важна фигура в света на своето дете. С порастването на детето, обаче, важността на тази фигура започва да намалява. Влиянието, което тази фигура има започва да намалява. Освен всички други неща, с които е необходимо да се справят в ежедневието, родителите са част и от този процес на откъсване на младия човек. Родителството е най-важната част от живота им, но въпреки това е едно от много неща, с които те трябва да се справят.
Когато един родител е много свързан с родителството и когато детето започва да се отделя, сякаш самият той е необходимо отново да намери своя смисъл и своето място в света. Както за тийнейджърите въпросът : „Кой съм аз?“ е важен, така и за родителите той започва да придобива особено значение. Най-вече за онези родители, които са много свързани с родителството. Начинът, по който родителите реагират към децата си в този период е важен. И затова е необходимо и те самите да имат малко повече себерефлексия, разбиране за това какво е важно да правят и как да реагират, спрямо своите деца. Най-важното нещо е не родителите да гонят собствените си цели и идеи за децата, а по-скоро да си дават сметка кое им е по-важно – връзката с детето или онези идеи и идеали, които имат за него.
Това е най-естественото развитие, детето да се отдели. И, когато родителят приема това по-лесно и по-осъзнато, тогава процесът е много по-лек и лесен и за двете страни, но това не означава, че не е емоционален.
Важно е тийнейджърите да имат карта, с която да се ориентират в своя емоционален свят. Това да открият своята идентичност, която е различна от това да са деца на своите родители е основната задача на юношеството, на тийнейджърството. Бунтът е своеобразен начин младите хора да започнат да се чувстват отделени, да имат повече пространство да изследват света и чрез изследването на света да усетят къде са техните лични граници? Какво се случва с вътрешния им свят? Когато децата остават твърде послушни, те нямат много възможности да правят това изследване и да опознават себе си по този начин. Затова бунтът е нещо естествено в този период, без да става дума за крайности.
„Алтер его“ - за виртуални хумор с реални усмивки Летните издания на „Алтер его“ набират скорост и височина! В тях ненатрапчиво ви припомняме моменти, звучали през годината, защото и екипът на нашия радио-хепънинг има нужда от почивка. Тази събота сме ви подготвили дебат на тема „Хумор и изкуствен интелект“. Ще обсъдим феномена..
"Всяко куче влиза в живота ни с определена мисия и има отреден смисъл в него. От нас хората зависи дали те ще го осъществят." Думи на Мира Бонжева - автор на книгата "Разговор с куче", сертифициран треньор и пламенен застъпник за добруването на кучетата. Тя е твърдо убедена, че от нас зависи дали кучето ще живее помръкнало в своята безпомощност да..
Инициативата “Активно предизвикателство за училища”, която има за цел да насърчава физическата активност и здравословния начин на живот сред учениците, отличи най-активните учебни заведения за учебната 2024/2025 година. Организаторите, oт BG Бъди активен, се фокусираха върху редовното насърчаване на физическата активност и здравословния..
С Владислав Карамфилов- Въргала проведохме разговор в ефира, изпълнен с усмивки дори през щипката тъга, скрита зад тях. Говорихме за редовия българин, който съвсем не е чужд на доброто и смеха , но под натиска на ежедневните ядове и баналната рутина на битието има нужда от някакъв подтик, който да го накара да се сети за светлата страна на живота и..
Утре, 23 юли в НЧ "Алеко Константинов" в Пловдив ще се проведе беседа на тема „Изкуството да поставяме граници". В темата ще Ви въведе Весела Табакова - позитивен психотерапевт. Събитието е с начален час 18:00ч. и е с вход свободен. Весела Табакова познава света на бизнеса добре – повече от 20 години работи в корпоративна среда, където..