Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите заяви, че не са забелязали всички продукти в млечния сектор да са скочили с 25%. По думите му възможно е да става дума за някои видове сирена. Той предположи, че причината може да е в наложилото се мнение, че млечните продукти трябва да бъдат от 100% мляко и че трябва да спрат нерегламентирани те оптимизации на рецептурите.
Зоров даде пример с телевизионни реклами за кашкавал на цена от 12 лева и подчерта, че подобна цена е невъзможна, ако се предлага истински кашкавал, защото той би трябвало да е направен от 10 л мляко, което с ДДС струва толкова, за колкото се продава кашкавала. При сиренето ситуацията е същата - ако килограмът струва 8 лева, няма как това сирене да е с максимално съдържание на вода от 65%, тъй като преди месец са направени промени в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти.
"Иначе основание за поскъпване между 25 и 40%, към момента няма. Има за много по-малки повишения – около 2-4%, колкото е ръстът на някои суровини, като газа, петрола и др. Има предприятия като моите, които 2 години не са си вдигали цените на произведените продукти, въпреки инфлацията. Задържаме цените, за да покажем на българския потребител и търговец, че може да има истински млечни продукти без да се вдигат цените всеки месец. Но въпреки това част от търговците повишават надценките през тези години и потребителят не може да усети невдигането на тези цени от производителите", коментира той.
Според него в новият Закон за регулиране на надценките в агрохранителната верига, който в момента се обсъжда, трябва да се променят някои неща.
"Моето лично мнение е, че това е стъпка в правилната посока, в това безхаберие и анархия през последните 25-30 години. Да, в този закон има неща, които трябва да бъдат допроменени, защото той не може да обхване с еднакъв процент и еднаква тежест всички хранителни продукти от различните групи, които влизат вътре, въпреки че те са малко в списъка. Аз съм съгласен, че 50% за зеленчуци и меса е достатъчен процент в настоящата ситуация, защото ние си убихме родното производство. Но целта на този закон е да се даде глътка въздух на родните производители, а и оттам - на българските потребители. Но за млечните продукти 50%, това е връщане много назад и ние искаме процентите за млечните продукти да се коригират. Настояваме за между 80 и 90% за българските млечни продукти", категоричен бе Димитър Зоров.
Той допълни, че няма как 1 литър вода да струва толкова, колкото и дори малко повече от 1 литър мляко, кото се добива с много труд и средства, и посочи, че това е унизително и обидно за млекопроизводителите.
В рубриката ни „Добро утро, ден!“ тази седмица гостува доктор Димитър Бакалов от Спешното отделение в МБАЛ „Пазарджик“. Тази година той получи наградата „Доктор Стефан Черкезов“ на Българския лекарски съюз, която се присъжда за лекарска всеотдайност и етика. Доктор Бакалов казва, че това е голямо признание и основен мотив да продължи всеотдайно да се..
Важно е не кой, а чий ще е особеният управител на "Лукойл България" - кои хора зад него ще дърпат конците. Така смята проф. Румен Гечев, бивш вицепремиер и министър на икономиката в „Кабинета Виденов“, сега преподавател по икономика в УНСС. Според него н оминацията на Румен Спецов, появила се само дни преди изтичането на законовия срок, е..
Благотворителна кампания под надслов „Купи и Дари“ организират за втора поредна година Ротари, Ротаракт и Интеракт клубовете в Пловдив. Кампанията е насочена към хора и семейства в затруднено положение, като целта е да се съберат дълготрайни хранителни продукти за тях. Миналата година по време на акцията бяха събрани над два тона хранителни..
Организацията "Тракийски туристически район" провежда обучение по проект DETOUR - инициатива за трансформация на местния туристически сектор, насочена към малките и средни предприятия в туризма. Тя се фокусира върху най-актуалните предизвикателства пред индустрията: устойчив туризъм, дигитална трансформация и адаптация към климатичните промени...
Икономическото и социалното развитие на регоините остава „на две скорости“. Стопанската активност, инвестициите и човешките ресурси се концентрират в ограничен брой силни градски центрове, които създават по-висока добавена стойност, разчитат на по-добре функциониращи пазари на труда и имат по-качествена инфраструктура. Тази концентрация поставя..