Потребителската кошница трябва да определя и линията на бедност

"Проблемът е, че голяма част от хората, които са до линия на бедност, потребяват стоки от първа необхдимост, които влизат в малката потребителска кошница. Желанието на КНСБ е да се промени методологията, така че линията на бедност да не се изчислява на база на общата инфлация, а на база на индекса на потребителските цени от малката потребителска кошница. Ако се изчисли по тази методология, която ние предлагаме, линията на бедност за 2026 година трябва да бъде 782 лева, с 18 лева нагоре. Това не е много голям ръст, но всеки лев е важен, тъй като трябва да се насърчи по някакъв начин излизането от бедност и социално изключване", коментира Пачеджиева.

Според нея КНСБ се бори линията на бедност да бъде вдигната, тъй като тя е ниска, в сравнение с тази на страните членки на еврозоната. 

"Влизайки в еврозоната ние не можем да си позволим както да имаме евтин труд, така и да имаме 1 400 000 българи, които са под прага на бедността. Оксиморон е ние да влизаме в т.нар. "клуб на богатите" и да продължаваме да сме бедни", подчерта синдикалистът.

По думите ѝ целта е да няма забавяне и да се взимат данни, които са възможно най-актуални. Пачеджева посочи, че срокът за определяне на линията на бедност е до 31 август. Тя допълни, че от КНСБ настояват да не се вземат цените на стоките от предходната година, защото това не би дало адекватното представяне на покачването на цените.

Синдикалистът обясни, че линията на бедност е важна, защото с нея са свързани всички социални плащания, включително инвалидните пенсии и социалните помощи. Тя изтъкна, че по данни от второто тримесечие на 2025 година, необходимият нетен месечен договор  за един работещ, който живее сам е 1526 лева, а за двама работещи с един зависим член - около 2750 лева. 

"Като синдикат ние настояваме за повече преразпределение на бюджета и повече разходи за заплати, тъй като доста сектори останаха нефинансирани. Сред тях са здравеопазването, сектор "Земеделие", обществените медии, дори АПИ. И това, за което ще продължим да настояваме е да има хоризонтална политика по доходите, защото ерата на евтиния труд приключи. Няма как, влизайки в еврозоната, да продължаваме да сме с най-ниската минимална заплата. Ако искаме да задържим работната сила в България и тя да не емигрира в чужбина, а също да се борим с демографската криза, трябва да предложим нещо на тези хора, а за съжаление се живее с пари", заключи Теодора Пачеджиева.