"В този смисъл би трябвало да се гледа на ситуацията в два основни аспекта. Единият е съвременният, конюнктурният и виждаме бутафорна мотивация, ключовото изречение „ще спасим хиляди животи“. Но аз това го превеждам като „ще спасим хиляди животи днес“, но дали ще гарантираме подобна ситуация да не се повтаря утре, не е много ясно. Имаме очевидна липса на обективна оценка на случващото се по отношение на традицията в световните дела през последните десетилетия, в замяна на един откровен, субективен, егоистичен прагматизъм. Става въпрос за унищожаване на наследството на американския тип западна демокрация и външна политика", коментира проф. Русев. Той смята, че се правят опити за сближаване на САЩ с Русия, което не е в традицията на последните десетилетия и постепенно трансформиране на противопоставянето Изток-Запад на един нов тип противопоставяне от рода Север-Юг.
Геополитикът е на мнение, че в по-дългосрочен план вероятно ще се стигне до изграждане на един нов свят, където националната сигурност ще е за сметка на регионалната и глобалната и нищо чудно САЩ, Европа, Русия и Китай да намерят формула за взаимни икономически и политически компромиси, за сметка на по-изостаналата част в света.
"Очевидно Тръмп демонстрира търсене на нова архитектура за сигурност, изневерява на традиционния демократичен антиизточен подход в политиката на САЩ, но в същото време Путин продължава да следва тоталитарната антизападна позиция и Европа може да се окаже последната надежда или, ако вече са се сговорили, може би изречението е „Европа беше последната надежда на Украйна“. Ние наблюдаваме подкрепа и то много внимателна, но не и конфронтационна, в изказванията вчера на всички европейски лидери, включително и на Европейския съюз (ЕС). Тръмп използва много интересен механизъм, той прави всичко възможно взетото решение да няма резолюция от Конгреса на САЩ, а европейците сами да сготвят това, което той много би желал и те да извадят „горещите картофи“. Какъвто и да е изходът, той ще се постарае да не получи контранастроение в Конгреса и да каже, че това са дела на европейците, които са се съглаксили на териториалния компромис", обясни анализаторът.
Той добави, че по какъвто и да е механизъм Украйна да направи териториален компромис, светът ще загуби от това, защото става дума за ситуация, в която прецедентното право започва да става много по-важно, отколкото международното.
Според проф. Русев единственият изход да не се стигне до промяна на отношенията от типа Север-Юг, е Русия да поеме по пътя на следвоенна Германия.
"Това е единственият изход за спокойствие в света, защото ще има сигурност, че нарушителят ще бъде санкциониран", посочи геополитикът. Според него Китай има интерес Русия да не може да се опълчва на икономическите и политическите ѝ стремежи, т.е. може би се върви към свят, в който Китай ще замести изцяло Русия в опита да се провежда антизападна политика.
По думите на проф. Русев евентуална среща между Зеленски и Путин вероятно в последния момент ще бъде отменена, защото няма как Зеленски да се върне при народа си и да каже, че се е съгласил вкараните насила в конституцията на Украйна четири области да бъдат дадени на Русия.
"Нито едната, нито другата страна ще направят отстъпки, затова единственият изход за мирна планета е Русия, която и без това икономически вече силно отслабва, да си намери един нов Пригожин, да си има една нова Октомврийска революция, да си пренареди нещата, да дойде един малко по-мек представител на Изтока, в сравнение с Путин, който да приеме ролята на следвоенна Германия и да си плати репарациите. Това е за мен нещото, което ще успокои света за десетилетия, без отстъпване на територии", подчерта проф. Русев.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...