Изкуството ни напомня, че сме хора

Това е една комедия с дълбочина и хаплива самоирония – спектакъл за съдбата на човека на изкуството, за труда, фанатизма и жертвите зад сцената. 

В пиесата става дума, че в една страна като нашата изглежда безумно, бесмислено и изключително идиотски да си отдаден докрай на идея, която никои не го интересува. Това е трагедията на един човек, който е отдал живота си на нещо, което е безсмилено в една такава страна. В нашата страна за съжаление културата не само няма никакво значение, не само е сложена в задния двор, аз мисля, че умишлено се убива и товага когато се отдаваш на едно такова нещо е доста идиотски само по себе си, споделя актрисата

Според нея това е монолог за болката и удоволствието от посвещаването на театъра и балета, за таланта и за изкуството, което… на никого не прощава. Това е един спектакъл за противоречивата съдба на човека на изкуството, за един живот, отдаден на театъра, балета, таланта. Талантът, който нищо не решава във времето, в което живеем. 

Тя е категорична, че най-важната мисия на изкуството е да ни напомня, че сме хора.

Ако може по някакъв начин да зародим идеята в нашето общество за някаква човещина и за някакъв морал, който липсва в обществото и особено в начина, по-който ни управляват. Да имат хората някакъв удушник и може би да си помислят, че биха могли, ако имат някакъв морал, да останат човеци, казва Албена Колева.

Цялото интервю може да чуете от прикачения звуков файл.