По време на Съединението от 1885 г. Сава Муткуров като професионален военен е на служба в милицията на Източна Румелия. Той е избрал да служи тук, а не в Княжество България, защото не приема доминацията на руския офицерски корпус, наложена в княжеството. Първоначално той служи в Първа пловдивска дружина на милицията, а след това е назначен в главния щаб. Професор Милко Палангурски от Института за исторически изследвания на БАН се спира на значимостта на направеното от Сава Муткуров в процеса на съединението на Княжество България и Източна Румелия Той описва ролята му така:
"Централна, ако трябва да бъдем точни. Той е човекът, който върши няколко неща едновременно. Първо, той е в контакт с революционния комитет. Второ-той е офицерът, който легитимира желанието на българската войска от Източна Румелия да участва в осъществяването на Съединението пред самия бъдещ главнокомандващ, какъвто е княз Александър. Тоест, на него е възложена дипломатическата мисия от страна на офицерството. Той е и част от така нареченото временно правителство, което дефакто осъществява мобилизация, обявява Съединението и посочва пътя към единението от двете страни на Балкана. И накрая, разбира се, не по-маловажното-той е от оня офицерски корпус, който води обединената армия в битката за съхраняване на Съединението срещу агресора от западната ни граница Сърбия".
Сава Муткуров е роден в Търново през 1852 г. в Търново. Учи във Военномедицинското училище в Цариград, а през 1872 г. завършва Юнкерското пехотно училище в Одеса. След това служи в руската армия. Заедно с други български доброволци участва в Сръбско-турската война от 1876 година, а по време на Руско-турската война от е командир на рота.
В Сръбско-българската война, определяна като битка за защитата на българското Съединение, Сава Муткуров командва десния фланг и центъра при настъплението към Пирот на 14 – 15 ноември 1885 г. След войната е началник на Пловдивския гарнизон.
След преврата от 9 август 1886 година, насочен към детронирането на княз Александър Батемберг, Сава Муткуров се присъединява към така наречения контрапреврат като подкрепя позицията на председателя на парламента Стефан Стамболов. Командваният от Мутруков Пловдивски гарнизон е сред силите, верни на Батемберг, които се противопоставят на преврата.
След като в крайна сметка княз Александър Първи абдикира, Муткуров е един от тримата регенти, които управляват страната, заедно със Стамболов и Петко Каравелов до идването начело на държавата на Фердинанд. Защо Сава Муткуров-възпитаник на руско военно училище и служил в руската армия, не се присъединява към офицерите русофили, които са в основата на преврата, а на следващата година-и на бунт срещу властта?
"Това, че те са правили кариера в руската армия-това е единствената им възможност преди Освобождението. Но те са хора, които се бият в Руско-турската война в рамките на българското опълчение като офицери, които искат свободата на България. И те я защитават. Така че тук няма никаква дилема в тяхното поведение. Не забравяйте, че те отказват да работят в българската армия / в Княжество България/, защото тяхното развитие тук е затиснато, така да се каже, от руския офицерски корпус. В Източна Румелия те имат възможност за по-бърз растеж и те избират Пловдив неслучайно"
Княз Фердинанд награждава тримата дотогавашни регенти с ордени „За храброст“. Освен нова Фердинанд прави полковник Сава Муткуров военен министър-по-късно той е повишен в знвание и става първият български генерал. Умира в Италия, едва на 39 години, след тежко заболяване. Професор Милко Палангурски ни припомня и историята на изчезналия и впоследствие възстановен паметник на Сава Муткуров във Велико Търново:
"Гробът му беше в много окаяно състояние. Паметникът му е бил в централните гробища, по-късно е бил премахнат и беше намерен в едно от мазетата на неговите наследници. Те го предоставиха на търновската общественост и възстановихме този паметник там, където му е мястото-в парка, където са и други герои от Руско-турската война".
Паметникът на Сава Муткуров е изработен от прочутия италиански скулптор Винченцо Йераче през 1894 година. Той е подписал и е датирал скулптурата, която е демонтирана след вандалското поругаване на гроба на героя в софийската църква „Свети Спас“. На 6 септември 2019 година е поставена в парк „Марно поле“ във Велико Търново, за да се отдаде почит на един от основните дейци на възстановяването, обединението и защитата на новата българска държава. В „Строители на съвременна България“ Симеон Радев резюмира този период от историята ни така:„Днешното поколение няма представа за онова бурно време, когато съдбата на България се люлееше над една пропаст“.
Правителството одобри бюджета за 2026 година. Вчера той беше приет от комисията по бюджет и финанси, а днес парламентът включи първото му четене в седмичната си програма. Разискванията по проекта на финасовата рамка ще бъдат на 21 ноември - петък. Всичко това се случва без съгласието на бизнеса и синдикатите. От КТ "Подкрепа" обявиха, че..
Инициативен комитет от набор 1965 от арменското училище в Пловдив поиска да постави Монументален декоративен елемент „Хачкар" в Пловдив, посветен на 1160-та годишнина от приемането на Християнствтото в България. Хачкарът ще бъде изграден по каноните на хилядолетната арменска традиция върху монолитен блок от вулканичен туф в знак на огромната..
Проектобюджет 2026 натоварва икономиката. Така финансовият анализатор Светозар Гледачев определи параметрите му, които бяха гласувани на първо четене в бюджетната комисия в НС. По думите му случващото е популизъм за сметка на икономиката, който е започнал още от предходните години. Той подчерта, че още тази година са започнали..
Групата на „Съединени за Пловдив“, която подкрепя управлението на кмета Костадин Димитров, ще гласува против продажбата на общинските акции в „Свободна зона – Пловдив“. Акционерният дял на Община Пловдив в дружеството е малко над 85%. Против продажбата са и съветниците от групата на „Продължаваме промяната – Демократична България“. Това..
Българският туристически сектор е напълно готов за присъединяването към еврозоната и не се очакват никакви сътресения. Това е основният акцент, който постави проф. Румен Драганов, директор на Института за анализи и прогнози в туризма, в интервю за Радио Пловдив. Според експерта, работата с европейската валута е рутинна за бранша. "..