Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Потомците на Петър Шилев пазят жива паметта за героя съединист

140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един от тези истински новатори и революционери е Петър Шилев от село Голямо Конаре, сега град Съединение.
 

В този репортаж Иванка Петкова ни среща с един от преките живи родственици на Петър Шилев – пловдивчанина арх. Георги Шилев, който от 12 години е главен архитект в община Съединение.

Архитект Георги Шилев е правнук на Петър Шилев, един от най-изтъкнатите дейци на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Учителят Петър Шилев активно участва в съединисткото движение като подпредседател на голямоконарския комитет. Заедно с Продан Тишков – Чардафон предвожда голямоконарската чета, която на 5 срещу 6 септември 1885 г. обсажда дома на областния управител в Пловдив.

Паметта за Петър Шилев

За 70-годишния Георги Шилев паметта за именития му прадядо е жива, както в спомените, така и в книгите, и в предметите в дома му.

„Като негов правнук не съм имал щастието да го познавам лично, защото той е починал през 1942 година, на 92-годишна възраст. Този, който е живял с него и има преки впечатления, е моят баща д-р Петър Шилев. В навечерието на 100-годишнината от Съединението той издаде брошура, в която концентрирано са описани основните моменти, разказани от Петър Шилев за Съединението, както и спомени на моя баща“, обясни арх. Георги Шилев.

Той подчерта, че най-ярките му спомени за бележития му прародител са разказите на баща му за неговия дядо, както и отделни реликви – снимки, прочутия револвер, домът на Петър Шилев и др.

До преди години къщата, в която Петър Шилев е живял в Пловдив, е съществувала на ул. „Константин Фотинов“ 4, после е разрушена и сега там има кооперация. На фасадата й е поставена паметна плоча.

„В тази къща намерихме и револвера на моя прадядо, който сега е в Музея на Съединението. Аз също участвах в намирането му. Ремонтирахме един от салоните и се разпадна облегалката на старо канапе. Вътре беше револверът, система „Колт“, много модерно за времето си оръжие. То е било много добре скрито заради събитията около 9.09.1944 г.“, връща спомена арх. Шилев.

Освен един от най-изтъкнатите участници в Съединението, Петър Шилев прави и завидна кариера. Първоначално е учител в родното си село Голямо Конаре, днешния град Съединение, после е кмет на Пловдив и окръжен управител. Депутат е в няколко Народни събрания.

„Не е търсил кариера, някакси естествено се е получило. Бидейки интелигентен и образован човек, успял да създаде такава организация, след Съединението е привлечен в градската управа на Пловдив. След това е избран и за народен представител“, допълва Георги Шилев. 

Паметните събития, в които е участвал, Петър Шилев описва в книгата си „Спомени за Съединението на Северна и Южна България през 1885 г.“, която е станала като настолна книга за наследниците му.

Освен революционер Петър Шилев е и истински дипломат, който успява да обедини различните характери на четниците, някои от които са с „истински взривоопасен характер“, припомня Георги Шилев.

„Всичко е станал много мирно, много организирано, и то в голяма степен благодарение на Петър Шилев“, подчертава неговият наследник.  

Как Недялка Шилева става знаменоска на четата

Родът Шилеви дава още един участник в историческите събития около Съединението. Това е знаменоската на Голямоконарската чета Недялка Шилева, която става съпруга на другия „двигател“ на процеса Продан Тишков – Чардафон. Недялка е племенница на Петър Шилев и по това време е ученичка в пловдивската девическа гимназия. Тя бродира знамето на Съединението и по-късно го носи начело на Голямоконарската чета.

„Това става пак под давление на Петър Шилев. Идва заедно със съратници в Пловдив, купуват копринен плат и го дават на художник да нарисува лъв. Вижда им се доста „постно“ обаче и като се връщат в Голямо Конаре, дават плата на Недялка да го доукраси, защото е имала такива способности. И тя бродира „Свобода или смърт“ и други подобни надписи, за да засили ефекта на знамето. Така се стига до факта, че тя ушивайки знамето, после става и знаменоска на четата“, разказва Георги Шилев.

Наследниците на Петър Шилев и Недялка Шилева са „граждани на света“

Родът на Петър Шилев е много голям, сред наследниците му фигурират лекари, архитекти, адвокати, агрономи. Част от тях живеят в Пловдив, част от тях вече са се установили в чужбина.

Георги Шилев уточнява, че Петър Шилев и съпругата му Неделя имат 2 сина – неговия дядо Георги и брат, който е починал доста рано. „Дядо ми живя до късна старост, той беше агроном и офицер във всички войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

Дядо ми има също двама сина – адвокат Николай Шилев, който почина преди 4 години, и баща ми доц. Петър Шилев, който беше лекар и преподавател в Медицинския университет.

Ние също сме 2 момчета – аз и брат ми Васил, като и двамата сме архитекти“.

Арх. Георги Шилев има 2 дъщери – Мартина и Маргарита, които също са архитекти. Мартина завършва архитектура във Франция, омъжена е, с 2 деца и сега работи в Гренобъл. Маргарита завършва архитектура във Виена, също е омъжена и работи в австрийската столица.

Архитект е и дъщерята на брат му, която е завършила в Лондон и сега е работи в Берлин.

Интересен е и родът на Недялка Шилева и Чардафон. Техният брак не е много продължителен, но имат 2 деца – Любен и Свобода.

„Любен завършва архитектура в Швейцария, след това се премества в Гренобъл, Франция, но почива рано – на 45-годишна възраст. Сестра му Свобода става учителка като майка си, но дирите й се губят и не знам тя да има наследници“, допълва Георги Шилев.

Той уточнява, че в момента преки живи наследници на Петър Шилев са той и брат му. Има и други братовчеди в Пловдив и Съединение, живи са все още и доста наследници на родовете, участвали в съединисткото движение в Голямо Конаре – Празови, Лапкови, Попови, Кацарски, Дребчеви, Тютюнджийски и др.

За съжаление наследниците на Петър Шилев и на Недялка Шилеви не са направили родословно дърво на рода. „Все още не сме го съставили, но пък това е добра идея“, каза арх. Георги Шилев.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Новият политически сезон ще е още от същото

Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира  в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..

публикувано на 05.09.25 в 10:11

Паметниците на Съединението - история и изпит за настоящето

Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно?   Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда  и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..

публикувано на 04.09.25 в 09:25

Ремонтират Хуманитарната гимназия до Коледа

С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат.  Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства.  Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..

обновено на 03.09.25 в 14:33

"Съхранената памет за Съединението" в Асеновград

Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..

обновено на 03.09.25 в 12:27

Братската могила може да е туристическа дестинация

Братската могила е комлекс, който смятам, че трябва да се развива като туристическа дестинация. Това е важно не само за район „Западен“, но и за целия град, поради няколко причини. Самата архитектура, вдъхновена от тракийските могили и архитект Шинков. Разбира се и скулптурите на световноизвестния творец Любомир Далчев. Това каза в..

публикувано на 03.09.25 в 10:10