В програма "Точно днес" и "Заедно в час" говорим за измененията на НВО след 7 и 10 клас. Въвеждането на интегрирания изпит коментираме с експерта в организацията с нестопанска цел Люба Йорданова.
От новата учебна година изпитите по математика от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас ще включват интегрални задачи. За решаването на този вид задачи учениците ще използват базовите си знания и умения по природни науки. Целта е задачите да станат по-практични, без да се заучават закони, посочват от МОН.
Йорданова каза, че според тях НВО не трябва да се използва за кандидатстване в училище или гимназия. Според нея точно това е най-важното нещо, защото иначе се губи идеята за диагностика на системата. Когато учениците ходят на частни уроци, ние не знаем НВО какво точно измерва. Трябва да се тръгне от това, НВО да се раздели, да бъде диагностичен инструмент, а кандидатстването за училища да бъде по друг начин, важно е НВО да не е стрес и напрежение", посочи Йорданова.
"Системата на националните изпити след 4, 7 и 10 клас отдавна се нуждае от голяма промяна и от тази гледна точка е добре, че МОН мисли в тази посока", каза още експертът. Според нея идеята за интегриран изпит е заложена като възможност още преди години.
"Учениците ще решават задачите с математически умения, като се дават примери от природните науки. Този изпит ще даде картина как се справят ученици и учители, но от друга страна, изпитът в 7 клас е вход за училище и това според мен е големият проблем. Точно от това идва напрежението сред семействата.", посочи Йорданова. Според нея няма логика тези изпити да водят до повече частни уроци, защото ще се оценяват математическите възможности на децата.
"Задачите от тип PISA мерят конкретни умения на учениците на 15 годишна възраст, докато в НВО не са включени подобни задачи", обясни Йорданова. Според нея няма база за сравнение на НВО с тестовете PISA.
Експертът е твърдо за оставането на НВО в определени етапи от образователната система.
Обикновено се изтъква как преди 140 г. целият народ, всички политици и политически сили са били безусловно за Съединението от 6 септември 1885 г., как са загърбили всички разногласия помежду си. В новата книга на Стефан Дечев „ Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998) “ обаче се припомнят много забравени факти за голямото..
В Деня, в който отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, гостува писателят и журналист Николай Илчевски. На въпроса защо е важно да помним и почитаме 6 септември като бележита дата в календара, той отговори: „Датата е свързана с безпрецедентно събитие в нашата и в световната история...
Невен Иванов е учител по история и създател на образователната платформа ОкейИстория. Гордее се с тази кауза, посветена на най-милите съкровища на майка България - нейната история и нейните деца. Поставя си за цел да достигне до колкото може повече български деца, както у нас така и в чужбина. И постига тази цел, благодарение на майсторските..
Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система. Това коментира проф...
Кметът на Пловдив Костадин Димитров поздрави пловдивчани за празника на града и по случай 140 години от Съединението на България. „ От началото на създаването на държавата говорим за обединение, за единство и за слоган, който е символ на цяла България. Поради лични и конкретни интереси всеки дърпа чергата към себе си. Аз обаче винаги,..
Разкъсана облачност