Бизнесът изчаква с наемането на персонал преди еврозоната

Каква е картината на пазара на труда преди приемането в еврозоната?  Говорим и за споровете за размера на минималната заплата, която според Асоциацията на индустриалния капитал за последните 3 години е скочила с 50% при 10% инфлация. 

Според Николай Николов от Българска конфедерация по заетостта нормално е работодателите да не искат минималната заплата да се увеличи, защото административно се повишава минималната заплата. 

"Много добре знаем, че освен чистото възнаграждение, върху него има данъци и осигуровки. Най-вероятно след приемането ни в еврозоната те ще бъдат преразгледани. По този начин бизнесът се опитва да контролира разходите и са прави за себе си, че наистина в последната година разходите административно се повишиха много, от друга страна липсва конкуренция на пазара на труда", коментира той. 

По думите му хората, на които основен доход са заплатите от трудовото правоотношение, също искат да повишат своя доход, защото цените и разходите за живот се  повишават и тяхната позиция също е разбираема, предвид факта, че България е на дъното на класациите за чистия доход в ЕС. 

Николов обясни, че кандидатите за работа отказват позицията, ако видят, че ще работят на минимална работа заплата. 

"Знаем, че в голяма част от случаите това е чисто виртуален доход поради сива икономика и те реално може да получават по-високо възнаграждение. Но никой не проявява интерес към минималната заплата, а в Пловдив и областта това е още по-тежко от другите региони заради многото предприятия. Българските граждани имат пълен достъп до пазара на труда в ЕС от 2014 г. Всеки може да работи, голяма част от българите работят в чужбина сезонно или постоянно и това оголва доста работни места", поясни специалистът.

Той посочи, че Пловдив изостава по ниво на средна заплата от Варна и София, но пък има общини в областта, където е съсредоточена по-голяма част от индустрията и които са по-високи като средна заплата. Според него картината на пазара на труда е много недостатъчен квалифициран персонал, липса на гъвкавост, липса на възможност за почасово възнаграждение, така че да могат тези, които работят извънредно, също да получават пари и да бъдат наемани на по-гъвкав модел. 

Специалистът изтъкна, че работодателите търсят работници в масовия сегмент – ниско и средно квалифициран труд. Той добави, че има много сериозен внос на персонал.

"Близо 300 000 са незаетите работни места и няма кой да ги заеме на каквато и да е заплата. За квалифицирания персонал работодателите задържат и изчакват да видят какво ще се случи с данъчното облагане и осигуровките и задържат бюджетите си за служители. Има компании, които от две години съкращават персонал", каза още Николов.

Той добави, че персонал търсят по-скоро малките и средни компании в областта на селското стопанство, логистика, складове, транспорт, производство и преработвателна промишленост. По думите му големите международни компании много внимателно изчисляват разходите си за труд, тъй като те присъстват и на други пазари, наемат хора в други държави, а в България намаляват персонала си. Причината е също увеличаването на разходите за заплати, облекло и др., които растат и заради еврото. Това кара международни компании, които са дошли в България заради ниските разходи за труд, да преосмислят решението си, смята Николай Николов.