Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Не учим уроците от бедствията в Карловско и по морето

Националният университетски център за геопространствени изследвания и технологии организира научен семинар с резултатите от извършените изследвания в периода 2022-2025 г., свързани с екстремните наводнения в Карловско и по Южното Черноморие.

Пред Радио Пловдив доц. Стелиян Димитров коментира, ча за припордните предизивикателства, свързани и с промяната на климаат у нас не се води дискусияи тя е повърхностна.

"А тези явления очевидно зачестяват, интензивността им нараства и се стоварва вече върху главите ни и няма как просто да бездействаме и да не се приготвим за тази нова реалност. Нова реалност, която ще определя параметрите на нашия живот в следващите години. Така че ще имаме много повече аа наводнения, които са причинени вследствие на интензивни извалявания в сравнително малки региони"

Според доц. Димитров ще си  имаме си работа с много по-опасно явление, което трудно се прогнозира, което причинява много сериозни щети и общо взето неговата проява е свързана с чисто случайни явления, каквито са интензивните извалявания.

При малките водосбори те са няколко десетки квадратни километри. Ако падне по-голям дъжд, просто те нямат капацитет да поемат всичката тази вода и тя, разбира се, търси най-ниските места, обикновено, където са ситуирани селища или някакви курортни зони, както е случаят в  черноморския район.

В Карловско бедствието се случи, точно от това съчетание от такъв малък, сравнително ограничен водосбор, който е развит върху една много особена геоложка основа. Това са предимно вулкански скали, които изветряват по специфичен начин. Образуват така наречения "грузд" - като едър пясък, който е слабо споен. И там са осъществявани дейности по залесяване включително с черен бор, особено по крайбрежието на реките. След като идва тази висока вълна, тя всъщност помита всичко и изкоренява тези дървета. И тук се показва, че трябва да мислим и предварително какви мероприятия ние правим, включително по залесяването в такива особени особени райони, обясни доц. Стелиян Димитров.
В Карловско не само няма проблем с презастрояването, даже имаме един добър пример. 
Село Каравело е спасено практически от тези дървета да нахлуват в къщите от селския стадион, който се намира непосредствено над самото село. И там са отложени над 7000 кубически метра такива изкоренени дървета. Ако го нямаше тоя селски стадион, те щяха да влезнат общо взето вътре в населеното място. 
Ние направихме едно контролно заснемане, тоест заснехме целия район на Каравелово отново, за да проверим как първо природата се възстановява и как хората възстановяват инфраструктурата. Ами не е много обнадеждаващо това, което получихме като данни. Тогава по същия начин казахме - ето безвъзмездно даваме тези данни, абсолютно отворени са. Никой не ни потърси, каза доц. Стелиян Дмитров.
Съвсем различен е случаят по Черноморието, където имаме вече прекомерно застрояване.  В "Елените" направо е бетонирано коритото на реката. Тя е вкарана в едно в един канал подземен, а който не е с недостатъчен капацитет да поеме тази вода. Съответно водата винаги си намира път. Особено когато е примесена с различни отломки - влачи, камъни, тоест има съвсем друг физически характер и съвсем различна сила. 
Доц. Димитров подчерта, че бедствие става тогава, когато природното естествено явление, което може и да е много екстремно, се сблъска с човешката дейност, с нашата материална култура и особено, ако тя е направена по глупав начин"
Когато говорим за ненаучени уроци, Царево е много типичен пример за ненаучен урок. Там имаме абсолютен рецидив, повторение на едно събитие, което се случи преди две години и се случва и сега в момента. И сега чуваме как отново трябва да имаме пари за корекция наречното легло. Как стигнаха до този извод, като не разполагат с данни как трябва да бъде коригирано данните?! Никой не е направил лазерно сканиране на целия водосбор на Черна река. Никой не го е направил. Ето така се управлява нашата държава.  
Цялото интервю е в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Човешкият фактор убива на пътя

След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..

публикувано на 27.11.25 в 16:20
Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.

Вербалната агресия в парламента взриви улицата

Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците.  Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..

публикувано на 27.11.25 в 16:05
Еньо Енев

Ресторантьори предупреждават за фалити догодина

На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив.  Енев подчерта, че за разлика от..

публикувано на 27.11.25 в 11:18

Няма икономически разум в предложението за бюджета

Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет.  Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%.  Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..

публикувано на 27.11.25 в 11:11

НЗОК трябва да плаща медицинска дейност, а не заплати

В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...

публикувано на 27.11.25 в 11:03