Празнуваме Димитровден

Българската православна църква почита днес паметта на Св. Вмчк Димитрий Мироточиви и Преп. Димитра Доростолска (Димитровден). 

Народната пословица гласи: "Свети Димитър носи зимата, а свети Георги - лятото". Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. В народния календар празникът Димитровден бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега. 

Свети Димитър бил роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница, а по-късно, на 26 октомври 306 г. нарежда да бъде убит. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. 

Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия, и Македония. Този ден е известен също и като Митровден или Разпус. С него завършва периодът, за който се наемат сезонните работници като говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Понякога като заплата се дава, освен определената сума, още дрехи и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Започва и спазаряването на работници за следващата година. 

Вярва се, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил - покровителят на отвъдния свят, на умрелите предци. В съботата преди празника е една от най-големите задушници - Димитровската, на която се раздава варено жито и питки за помен. По това време на годината започват годежи и сватби. На 26 октомври на масата се слагат курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия, както и различни ястия от зеленчуци. 

Днес своя имен празнуват над 150 000 българи, които носят имената Димитър, Димитрина, Димо или Митко и др.