МРЗ трябва да се договаря по икономически дейности

Това са част от резултатите от национално представително проучване относно динамиката в доходите, проведено в периода 30 октомври – 7 ноември 2025 г., по поръчка на КНСБ. Изследването е направено от социологическа агенция МЯРА на база на стандартизирани интервюта сред 804 пълнолетни български граждани.

Данните бяха представени на от вицепрезидента на конфедерацията Тодор Капитанов, зам.-директора на ИССИО Виолета Иванова, главния икономист и директор на ИССИО Любослав Костов, основателя на МЯРА Първан Симеонов, политолога от агенцията Яница Петкова.

„Знаете, че от две години синдикати и бизнес в работни групи и в различни други формати водят спорове относно минималната заплата и начинът за нейното определяне. Това е във връзка с транспонирането на Директивата за адекватните минимални заплати и насърчаването на колективното трудово договаряне. Темата е гореща и по повод дискусиите за бюджета да 2026.  Знаем позициите на синдикатите, на работодателските организации, на управляващата коалиция, на опозицията. Но никой не беше питал хората какво мислят по тези така дискусионни въпроси. Затова КНСБ реши да направи съвместно с агенция МЯРА това проучване“, обясни Капитанов.

Любослав Костов напомни, че КНСБ настоява за адекватност в измерването на МРЗ, съответстваща на заплатата за издръжка на национално ниво. „И след като сме я определили тази национална заплата – с критериите, по формулата, както сме се разбрали с бизнеса съобразно директивата, да се пристъпи към определяне на минимални заплати по икономически дейности, които да я надграждат. Това за нас е разбирането за адекватност, което да става през колективното договаряне“, обясни той.

Първан Симеонов посочи, че изследването затвърждава необходимостта от обратна връзка, когато се правят бюджетните рамки. Нещо, което е дефицит в страната. „Радвам се, че агенция МЯРА има възможност да помогне на обществения дебат и най-вече да даде едно обществено огледало какво мислят българите. Колкото и трудна да е ситуацията с публичните финанси в България, общественият инстинкт тук е ясен – най-малкото на фона на всички, които не намират увеличението, което са получили през последната година, за достатъчно“, каза Симеонов. Той обясни, че резултатите показват ясно и къде има нужда от повече информация и дискусии, виждат се и диспропорциите, които изследването адресира – по отношение на социалните и регионалните неравенства.