Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Панацея ли са частните уроци?

Задължителни ли са преди матурите?

Снимка: Радио София

Мисия възможна или мисия невъзможна остава кандидатстването за елитните гимназии без частни уроци? Яна Алексиева, психолог и изп. директор на Асоциация "Родители" разказа подробности пред Радио София. Между 7 и 9 хиляди лева струват частните уроци на седмокласник, за да може да влезе в мечтаното престижно учебно заведение. Това сочат сметките на родителите в навечерието на матурите. По думите на Алексиева частните уроци не са амбиция на родителите, нито надграждане, а за съжаление една норма, която се е превърнала в традиция.

"Не се говори защо всъщност има нужда от частни уроци, въобще има ли нужда от частни уроци и дали това не е огромен симптом на една не много здрава образователна система. Аз разбирам всеки един родител, който в навечерието на 5-6 клас започва да се тревожи и тази тревога става все по-голяма и по-голяма до момента, в който дойде някъде шести и началото на седми клас, и под натиска в повечето случаи на цялата среда избира формата на частни уроци", сподели Алексиева.

Тя добави, че освен, че сумата е голяма, това е изключително натоварване за децата, като за частните уроци има нужда от преосмисляне на образователната система. По думите й частните уроци и стресът около тях са симптом на големите градове.

"Силно вярвам, че всяко дете, което бъде подкрепено има своя шанс да се справи. Но това не означава, че всички накрая трябва да теглим чертата и да сме отличници по математика и български. Всеки един от нас има своите умения. Пети и седми клас превръщат децата в това, че от една страна им казваме, че искаме те да са всестранно развити, изключително мотивирани и учещи по всички предмети, а в същото време ние, възрастните започваме лека полека да ги тласкаме към математиката и българския", отбеляза психологът.

Относно прекомерните родителски амбиции и дали те не провалят децата, Алексиева посочи, че няма еднозначен отговор:

"Не мисля, че е добре или пък да вкарваме вина като казваме, че този родител е много амбициозен, пък оня въобще не се грижи за детето си, както и този учител става, пък онзи не става. За нас в работата ни е доказано, че ако едно дете върви по една линия на развитието си и родителят му е наистина прекалено амбициозен, наистина прекалено много не му дава въздух, тук идва ролята и мястото на учителя".

Тя каза, че много често в седми клас децата много често хем са объркани, хем имат идеи какво им се учи и подчерта, че много важно е последователното учене за да няма пропуски.

"Всеки родител може да отвори сайта на всяко едно училище, или пък да отиде на жива среща. Да поразпита, да види, дори да си направи труда да прегледа учебния план от 8-и до 12-и клас и да види какво ще учат. Да прецени, дали на това дете чак толкова елитното училище покрива неговите стандарти, или и съседното, което е по-спокойно също отговаря", отбеляза Алексиева. Тя посъветва родителите освен със своите деца да разговарят и с учителите.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - архимандрит професор Евтимий Сапунджиев

Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той  е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството.  През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..

публикувано на 28.09.24 в 16:00

Софийски разкази - Изгубените софийски символи

Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:

публикувано на 28.09.24 в 15:00
Юлиян Стоянов и Илко Градев

Пресечните точки като трето течение

Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза  (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..

публикувано на 28.09.24 в 13:39

Когато хората са се събирали да свирят

Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..

публикувано на 28.09.24 в 13:20
Кирил Карамфилов

Повдигаме завесата към убиец номер едно

С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..

публикувано на 28.09.24 в 13:03

Адресите на любовта - Александър Батенберг

Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя...

публикувано на 28.09.24 в 14:00
Юлиян Петров

Не може да има единен национален стандарт за качество в образованието при толкова различни училища

Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на общественото мнение в системата на образованието, в което участие имат и заинтересованите – родителите...

публикувано на 27.09.24 в 18:36