"Ще се борим за правата ви до последната ВИ капка кръв" е послание от ироничната изложба на Кирил Прашков, озаглавена "Това не е текст"

Кирил Прашков придобива международна известност след 1989г. с поетично-ироничните си рисунки, обекти, инсталации и фотографии. Често композицията и формата се явяват във вид на цитат, изречение или име, което отпраща към различни култури. По думите на куратора Мария Василева той е „обсебен от текста, от словото, от думите”.

Това са цитати от поезия и проза, традиционни латински поговорки, игри на думи, както и псевдо-цитати и изречения, които изглеждат като поговорки. Някои от тях са превърнати в скулптура, във фин релеф, изграден от намачкани всекидневници. Другите са виртуозно «изписани» с тел и така допълват древното изкуство на калиграфията с ново средство. А има и такива, които въобще завършват със светеща крушка, този традиционен спътник на четенето. Присъстват текстове на български, английски, латински, руски, известно е, че авторът има още текстове на други езици, сръбски и френски, например. Тази изложба е вид модерен литературен сборник, чийто съставител реагира на информационната пренаситеност, широката публичност на лаишки мнения, противоречиви слухове и безсъдържателни сплетни, застрашаващи отговорното «академично» цитиране и вярата в метатекста.

Противоречието между названието и съдържанието на експозицията, разбира се, ни отпраща към Рене Магрит и прочутата му картина «Предателството на образа», където под изображението на лула е изписано «това не е лула». Но ако това, според Мишел Фуко, внася бъркотия в традиционните отношения между език и образ, при Прашков превръщането на текстове във физически обекти в пространство настоява на способността на думите да се овеществят, да се превърнат в предмети. Като такива те имат сила, тежест, размери, конкретност, телесност. Те не просто засядат в паметта, а се запечатват там физически, набиват се като трън в очите. Кирил Прашков, скулптирайки думи, придава нов смисъл на понятието «добре оформено изречение».