Вътрешните министри от ЕС отложиха за следващия месец решението за задължителни бежански квоти в страните от ЕС. С консенсус се прие доброволното разпределяне на 40 хиляди мигранти от Италия и Гърция, което трябва да бъде последвано от още 120 000. Одобри се и пакет от мерки за овладяване на притока на хора по външните граници на Съюза. Беше постигнато само принципно съгласие, но не практическото разпределяне на 160 хиляди кандидати за убежище между държавите - членки.

Правителствата доброволно приеха само 40 хиляди души от Италия и Гърция, но италианският вътрешен министър Анджелино Алфано изрази оптимизъм, че ще има сделка и за останалите:

Има широко съгласие. Самият факт, че политическият елит на Европа реши да премести 160 хиляди души от няколко малки страни, е без прецедент. 

Към момента доброволната квота на България остава непроменена – Рим и Атина ще ни изпратят 450 души. Министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова не даде изявления за медиите след срещата късно снощи, а преди нея уточни:

Смятаме, че това не може да бъде постоянен механизъм. 

Като временна кризисна мярка се възприема и другото предложение за подялба на 120 хиляди мигранти от Унгария, Гърция и Италия. За него нямаше консенсус и се отложи до 8 октомври, потвърди Жан Аселборн, министър по миграцията на Люксембург, който ръководеше извънредното заседание: 

Въпреки че сме в спешна ситуация, все пак трябва да се спазват процедурите... Щеше да е прибързано, ако съветът вземе решение днес. 

Твърдо против принудителните квоти бяха страните от Вишеградската четворка, но също и Латвия, а министърът на Литва изобщо не дойде. Държавният секретар Полша Пьотр Стаханчик заяви:

Не можем да приемем идеята за автоматично разпределяне на тези хора. Това бе единственият проблем.

Френско-германският тандем настояваше за ясни ангажименти от всяко правителство и Бернар Казньов от Франция изрази съвместното недоволство заедно германския му колега Томас Де Мезиер:

Европа не е меню по избор. Солидарността не се дели. Трябва всички да са на необходимата висота и да поемат отговорност.

Единомислия имаше само по мерките за спиране на мигрантите през границите и връщането на онези, които не отговарят на условията за бежански статут.

Даде се разрешение на европейските военни кораби да преследват и конфискуват лодки на трафиканти в Средиземно море, а Балканските страни - кандидатки за членство влизат в списък от сигурни държави без право на бежански статут за техните граждани. Изключение е Турция, заради "ситуацията с кюрдите", много от които имат турски паспорти и искат политическо убежище в Европа.