„Каста дива“ за гастрола на Софийската опера в Токио

Ако погледнете картата на Токио, в центъра й като истинско сърце изглежда императорският дворец, скътан в зеленината на обширни паркове. Той отваря вратите си за посещения само веднъж годишно, на рождения ден на императора, а в останалите дни е непристъпен, скрит зад високи крепостни стени и дълбоки водни ровове, в които плуват лебеди. Когато влезете в южните градини през портата Sakurada-mon, изградена през 1457 г. и оцеляла от земетресения, пожари и войни, пред очите ви ще се разкрие незабравима гледка! От едната страна – поглед назад към историята, който е и сред най-популярните картички от Токио! Над защитния воден ров виждате романтичния мост Nijubashi, реконструиран през 1888 г.и една от кулите на императорския дворец в далечината, пред които се тълпят туристи от цял свят за снимки. Обръщате се на другата страна – и сякаш отправяте поглед в бъдещето! Зад свежозелена горичка от иглолистни дървета се издигат десетки небостъргачи в различни цветове. Но накъдето и да погледнеш, имаш усещането за неповторим баланс между създаденото от природата и построеното от човека!

Десетки граждани на Токио тичат за здраве из алеите в сърцето на града. Но ние сега ще вземем метрото, за да стигнем до още едно важно място – паркът Уено. Както казват, в него има от всичко! В южната част, заобиколен от езера, в които през лятото цъфтят розови лотоси, се издига храмът Benten-do на Богинята на красотата. Пред него вярващите палят ароматни свещи, а след това удрят камбана и пляскат с ръце, казвайки своите молитви. На централната алея в този токийски парк през пролетта се прави най-големият фестивал на Черешовите цветове. Под сянката на прекрасно нацъфтелите дървета стотици хора пият бира и саке, пеят и танцуват. Сред зоологическата градина се издига пететажната 37-метрова Пагода от 1640 г. В северната част на парка Уено е разположен комплексът сгради на Токийския национален музей. На страницата на предаването за музикално-сценични изкуства и културен туризъм „Каста дива” във facebook Ви предлагам кратка разходка из някои от залите, в които се съхраняват неговите съкровища – прекрасни рисунки върху коприна, порцеланови съдове, японски военни доспехи и още, и още…

В източната част на парка Уено една срещу друга са сградите на най-престижната концертна зала на Токио „Бунка Кайкан" и Музея на западноевропейското изкуство, проектиран от знаменития архитект Льо Корбюзие и съхраняващ великолепна колекция френски импресионизъм. В зала „Бунка Кайкан“ месец октомври е започнал с концерт на Лондонския симфоничен оркестър, предстои гостуване на Чикагския симфоничен оркестър, а междувременно гастролират Варшавската камерна опера, Пражката национална опера и Софийската национална опера – нашият театър със спектакли на „Турандот” на 10-и октомври и „Княз Игор” на 11-и октомври.

Гостуването на Софийската опера се очакваше с много голям интерес. Билетите за спектаклите в 2 303-местната зала бяха изкупени месец по-рано. Националният ни оперен театър има вече традиции в Япония и е много уважавано име. Затова голямото предизвикателство тук беше да се запази престижът, създаден преди 15 години, когато режисьорът акад. Пламен Карталов довежда за първи път трупата на Софийската опера в Токио, отново с тази много красива постановка на „Турандот“, а в главната роля пее великата Гена Димитрова. Престиж, поддържан и в следващите турнета през 2002, 2005, 2008 и 2012 г. И така, много бях щастлива да чуя 10-минутните аплодисменти и викове „Брави!” след спектакъла на операта „Турандот”!

Толкова дълги аплодисменти рядко могат да се чуят тук! Беше един прекрасен спектакъл! Аз съм толкова горд, че Софийската опера идва вече за пореден път в Япония и винаги имат препълнени зали! Винаги се чувствам горд за това, че правят такива невероятни спектакли тук, сподели развълнуван българинът Стенли Танака, който от 20 години живее и работи в недалечния град Насушиобара и беше пристигнал в Токио специално за „Турандот“.

Малко са моментите, които могат да накарат мъжа да се насълзи, а мисля, че това изпълнение е точно един от тези моменти! Това е изключително – Българската опера да бъде тук! Аз не смятам, че България е малка страна, но все пак е една далечна за Япония страна, която по душа е много близка до японците, и представя една изключителност, която те имат само в технологиите, каза с голямо вълнение и българският посланик в Япония – Н.Пр. Георги Василев.

Ето и оценките на японската публика за спектакъла на „Турандот” на Софийската опера:

Казвам се Йошиноку Катахаши. Представлението тази вечер беше много хубаво! Тази постановка е много внушителна и силна! Много ми хареса!

Много ми беше интересно да наблюдавам японската публика! Най-напред тя, разбира се, беше абсолютно точна за началото на спектакъла. В Япония закъснение от 1 минута би било недопустимо! Публиката е много елегантна. И така, както в Бавария част от дамите се обличат в елегантен вариант на народната носия „дирндл”, в Япония много от дамите бяха облечени в красиво кимоно. След спектакъла всички, които заговарях, ми се усмихваха и ми се покланяха, дори да не разбираха нито дума на английски език. А душата ми направо се напълни, когато ги видях да си правят „селфита” пред афишите на нашия национален оперен театър! Но още по-голяма беше изненадата ми, когато срещнах част от тези японци, които толкова много ценят времето си, час и половина след края на спектакъла на служебния вход на зала „Бунка Кайкан”. Още очакваха нашите солисти за автографи!

Казвам се Щихаро Хосуя. Фантастична опера! Много се радвам, че я гледах! Много мощни и красиви са българските гласове! Харесвам българските гласове!

А те бяха Йорданка Дерилова – в ролята на Турандот, Мартин Илиев – принц Калаф, Радостина Николаева – Лиу, Светозар Рангелов – Тимур, Мирослав Андреев – Китайския Император, Бисер Георгиев, Пламен Папазиков и Даниел Острецов – Пинг, Панг и Понг.  Радостина Николаева, традиционно много ярка в италианския репертоар, беше най-възторжено аплодирана от японската публика за трогателния образ на робинята, който пресъздаде. Мартин Илиев беше завладяващ принц Калаф. Но най-голямото предизвикателство беше за Йорданка Дерилова да изиграе принцеса Турандот пред публика, която още помни Гена Димитрова в тази роля.

Да, разбира се, Гена Димитрова е име, което остава незабравимо в сърцата на хората! Но аз се радвам, че публиката възприе и една нова интерпретация от моя страна в съответствие с моя глас и моята емоция. Мисля, че успях да докажа също едно много високо ниво. Моят път с тази роля е дълъг от дебюта ми в нея в Австрия под диригентството на маестро Антон Гуаданьо до днес в Япония. Радвам се, че постигнахме голям успех, каза сопранът Йорданка Дерилова.

След успешния спектакъл на операта „Турандот” от Пучини на 10-и октомври в Токио на Софийската опера предстоеше още едно голямо изпитание. За първи път в шестото турне на националния ни театър в Страната на изгряващото слънце трупата ни беше поканена да се представи и с руско заглавие – операта „Княз Игор” на Бородин. Досега това беше запазена територия само за Балшой театър и Мариинския театър! При това спектакълът представя режисьорското решение на акад. Пламен Карталов, в което накрая любовта побеждава враждата и тържествува. Как ще бъде приет от японската публика?

10-минутни аплодисменти и за спектакъла на операта „Княз Игор” на Бородин на 11-и октомври в Токио! Българската публика познава тази красива постановка, в която първо действие протича като „на един дъх”, изградено с такава динамика, че оставя усещането за „perpetuum mobile ”. А финалът с великолепните половецки танци в завладяващото изпълнение на Националния ни балет направо „възпламенява” публиката!

Много интересен звуков ефект се получаваше в тази зала с прекрасна акустика – овациите звучаха като летен дъжд, който рязко се усилва при излизането на всеки артист. Бурни аплодисменти за Габриела Георгиева в ролята на Ярославна, за баритона от Беларуския Балшой театър в Минск Станислав Трифонов в ролята на Княз Игор и великолепните български баси Ангел Христов като Кончак и Александър Носиков като Галицки. Бурни аплодисменти за Националния ни балет, за диригента Григор Паликаров, който майсторски водеше музикантите, за режисьора акад. Пламен Карталов за завладяващия спектакъл!

Много красиво! Силно! Завладяващо, казаха три млади момичета, студентки по музика.

Много беше хубаво! За първи път гледам „Княз Игор” и много ми хареса! Дългата песен на главната героиня /дамата има предвид Плачът на Ярославна от четвърто действие/ беше много вълнуваща! А също и балетът! Чудесен спектакъл, сподели елегантна по-възрастна дама в кимоно.

Много харесах тази версия на „Княз Игор”! Заради щастливия финал, който направи и публиката щастлива! И заради силното емоционално въздействие на този финал. Идеята за помирението между руския и половецкия народ и общото щастие е много хубава, и то в много отношения! Публиката много хареса тази версия! „Княз Игор” сме представяли през 1996 г. в изпълнение на трупата на Балшой театър и през 2011 г. с гастрол на Мариинския театър. Много сме щастливи, че работим и с маестро Карталов и Софийската опера от 2000 г. Вече сме представили тук много различни продукции на театъра, каза с радост и гордост президентът на компанията-продуцент на гастрола на Софийската опера в Япония г-н Оучи.

С радост научих от г-н Оучи, че след триумфалните спектакли на „Турандот” и „Княз Игор” в Токио, вече започва планирането и на следващо турне на Софийската национална опера в Япония!