Председателите на парламентарните комисии по външна политика на държавите-членки на СЕ на конференция у нас

„Демократична сигурност, основана на европейското единство и сътрудничество” е темата, която ще обсъдят участниците в конференция на председателите на комисиите по външна политика на парламентите на държавите-членки на Съвета на Европа днес в Народното събрание. Форумът е в рамките българското председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа, което ще продължи до май 2016-а година. Това е и първото излизане извън Страсбург на новоизбрания председател на ПАСЕ Педро Аграмун. Предвижда се участниците в конференцията да обсъдят декларация на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от София за ценностите и принципите на европейското единство и сътрудничество - необходимостта от свикване на четвъртата среща на високо равнище на Съвета на Европа.

Малко преди това събиране в София, по време на първата зимна сесия на ПАСЕ българската делегация инициира подписка с предложение за провеждане на Четвърта среща на върха на Съвета на Европа. Това е една от идеите, с които България иска да допринесе за развитието на най-старата паневропейска организация, в която членуват 47 държави.

На въпрос какви действия предприема парламентарнатани делегация в Съвета на Европа, ръководителят на българската делегация в ПАСЕ Джема Грозданова отговори:

Приехме една декларация, като чрез нея подехме една добра инициатива, а именно срещата на високо равнище на държавни и правителствени ръководители на държавите – членки на Съвета на Европа, която ние предлагаме да се състои в края на 2017-а – началото на 2018-а година. Това е българска инициатива.

На конференцията, която се провежда в София, за демократичната сигурност в Европа днес ще говори и заместник-генералният секретар на Съвета на Европа Габриела Батаини-Драгони:

Българското председателстване се случва в период, който в Европа се характеризира с множеството трудности и проблеми. Контекстът не е лесен. Но това председателстване вече е разбрало необходимостта да има много ясни цели в този кратък период от шест месеца. От това, което чухме от президента и външния министър на България, а преди това и от новия правосъден министър, разбирам, че сте идентифицирали основните заплахи в нашите общества. Това е видимо от основните теми по време на българското председателстване, каза тя в интервю за „Хоризонт до обед“.

Габриела Батаини- Драгони открои като теми нуждата от независима и обективна съдебна система и отбеляза, че са останали с отлично впечатление от посещението през януари на Екатерина Захариева - новият правосъден министър. Важен елемент ще е ратификацията на Истанбулската конвенция от страна на България.

Важно е това, че България е наясно с нуждата да ратифицира Конвенцията за защита на жените от насилие, известна като Истанбулската конвенция. Така ще се увеличи и това законово пространство, в което и други страни участват. Защото има нужда и други страни-членки на Съвета на Европа да ратифицират важни конвенции като Истанбулската конвенция, но и в светлината на новите тенденции в Европа - Конвенцията за борба с тероризма, и как да се справяме с чуждестранните бойци, както и конвенцията срещу търговията с фалшиви лекарства, или даже най-новата Конвенцията за борба с договорените мачове, която е част от битката с корупцията, прането на пари и нелегалните залагания за спорт.

Батаини-Драгони подчерта, че това са само илюстрации, че независимо дали става за борба с корупцията, с тероризма или за създаване на по-добра прозрачна система - по всички тези теми България е много активна.