„С песен подарявам любов”: Нови записи на добруджанката Галина Дурмушлийска

Популярната и обичана изпълнителка на добруджански песни Галина Дурмушлийска е изключително приятен събеседник. Освен талантлива певица с ярък тембър и характерен изпълнителски стил, тя е позната като сладкодумен разказвач. С вълнение говори за песните, за живота, за мечтите, знае историята на всяка своя песен. След последните музикални проекти с акордеониста Ангел Чакъров и оркестър „Бисери” от Добрич, Галя Дурмушлийска представи нови записи в предаванията за българска народна музика на програма „Христо Ботев” и регионалните радиостанции. Повече от седем години тя живее в Котел и гостоприемно посреща гости във възрожденска къща от ХIХ век. Постепенно започнах да чувствам и разбирам местната котленска музика, да усещам песните, които ние в Добруджа си пеем като наши добруджански”, споделя Галина. „Разбиране за това, че те първо са родени в Котел, и после са дошли при нас, придобили са друга форма, защото всеки творец влага неговото разбиране, неговото умение да пее и да разказва. Откривайки тези неща, започнах да работя в тази посока – котленските песни, пренесени в Добруджа, известни на публиката с добруджанския си вид.
Сред новите записи Дурмушлийска представя песен по разказа „Овчарова жалба” на Йордан Йовков из „Старопланински легенди”. Песента е в съпровод на кавалджията Темелко Иванов от ансамбъл „Тракия” – Пловдив, а идеята си певицата разказа пред слушателите на „Жива вода” (редактор: Ю. Гатдерова): Никой не е плакал и пял за Добруджа така, както Йовков го е правил. Неговите разкази са много четени и обичани в Добруджа и ние го приемаме като наш, нищо че е от Жеравна, казваме „нашия Йовков”. Наскоро прочетох малко известния разказ „Овчарова жалба”. Именитата наша певица Димитрина Кунева има запис на песента „Стефановата майчица”, той и разказът така започва. Видях едно дете от музикалното училище в Котел – Камелия Койчева от Силистра, която много прилича на Димитрина Кунева като глас, като говор, като външност. Тя беше при мен на гости, отворих песните на Димитрина, започнах да слушам и тогава чух „Стефановата майчица”. Песента ме покори. Много пъти слушах, четох разказа и реших да направя нов запис, като редуцирах текста. Направих я да звучи и като добруджанска, и като котленска. С Темелко Иванов се познаваме от много години. Той създава страхотно настроение, рисува природни картини. Обичам да пея по този начин, както е било в традицията.
Останалите песни са обработени от покойния гъдулар Цветан Цветков, също добруджанец, дългогодишен диригент на оркестъра към ансамбъл „Тракия”. В тях откриваме познати заглавия от репертоара на Галя, които вече е записвала в БНР с Оркестъра за народна музика. „Какви сме години дочакали” (песен на бесарабските българи) и „Залюби Радка Никола” певицата и аранжорът поднасят по нов начин с редуване на музикални размери (2/4, 5/8) или както тя казва годините и сърцето не тропкат еднакво. При радост по един начин, при болка по друг. И тук ние сме играли между тези два ритъма.