Цигуларят Хенри Раудалес, първи концертмайстор на Мюнхенския радиооркестър, беше солист на оркестър „София Симфоникс“ с диригент Любка Биаджони по време на концерта в зала „Херкулес“ в Мюнхен. Той изпълни Първия цигулков концерт от Николо Паганини.
Имах възможността да го чуя и наблюдавам както по време на самия концерт, така и на репетицията същия следобед. Трябва да призная, че рядко съм виждала и чувала такъв инструменталист – не само перфектен, но и грабващ, завладяващ, приковаващ вниманието от първата до последната нота. Харизматичен, човек със силен дух и жар; изпълнител, комуто е дадена свише Искрата!Публиката го гледа с възхита и бурно го аплодира още след края на първата част, въпреки че е добре запозната с произведението и протокола по време на концерт. Запитах се колко ли от обаянието на самия Паганини притежава? После поговорихме и разбрах, че музиката, легендата и идеята за гениалния цигулар и композитор го съпровожда през целия му съзнателен живот.
Когато за първи път свирих Паганини на концерт, бях 9-годишен. Не изпълних целия концерт, а само първата част, без каденца. Това беше първият ми досег с музиката му. Освен това моят баща, също цигулар, е ученик на Франческати, който от своя страна е ученик на ученик на Паганини. Бях запленен от мистичната личност на този цигулар. Легенда, която се е създавала във време, в което е нямало интернет и кино. Всяка епоха има своите идоли, както при пианистите това е Лист. Но с Паганини е по-различно, защото преди него е имало много прочути цигулари – Тартини, Корели, Вивалди.
Когато пристига Паганини изведнъж се случва нещо уникално. Освен всичко друго той е бил известен със своето кантиленно свирене. Разплаквал е публиката. Бил е голям почитател на операта. Вдъхновявал се е от нея. Аз също много често свиря в оперни произведения. В тях се разказват различни истории – понякога много драматични – за любов, смърт, интриги. За всичко. Когато интерпретирам музиката на Паганини, аз знам, че е смятан за обладан от Дявола, но също и че е бил болен човек, без зъби. Но той е бил и голям джентълмен. От друга страна е бил човек, който мрази – мразил е мениджърите си и други хора. Пътувал е много. Имал е син, който е отнел от съпругата си, защото двамата си били разделени. И е бил феноменален цигулар. В наше време този, който съумее да изсвири половината от това, което той е написал, също ще бъде феноменален. Обогатил е свиренето с нови похвати – пеене на птици, свирене не пицикати с лявата ръка. Имал е трагичен и едновременно с това фантастичен живот. Предпочитал е бордеите пред бляскавите приеми. Всичко това намира място в моята идея за Паганини.
Баща ми беше известен цигулар и той винаги ми е казвал, че в свиренето си отразяваме живота. Това е и моята представа за нещата. Мисля, че не е достатъчно свиренето ти да е чисто и да бъдеш перфектен. Трябва да дадеш най-доброто от себе си технически и емоционално. Да поемаш рискове. Винаги, когато изпълнявам неговата музика, си представям драматична история – като тази в „Риголето“ на Верди например. Един баща, който губи дъщеря си, която се жертва в името на любовта си.
Предизвикателство е! Аз съм на 54 години и музиката на Паганини ме е съпътствала през целия ми живот. Помагала ми е да израстна – технически, емоционално. Всякак.
Цигуларят, който е на лидерския пост в Мюнхенския радиооркестър, споделя, че освен с диригентката Любка Биаджони и оркестър "София Симфоникс", през годините е работил и с други забележителни българи - участвал е, например, в записите на компактдискове на оперните прими Веселина Кацарова и Красимира Стоянова.
"Не знаех доста неща за Димитър Воев, но след като гледах филма "Воев", вече съм убедена в неговия гений!", разказва Мишер Руева за вдъхновението и идеята на песента "След себе си", която заедно със Симеон Воев и Цветелина Цветкова създават още преди две години. "За да се обадя на Мони Воев, се появи първо смелостта. За мое голямо учудване и..
Литературно четене, посветено на железопътния превоз, ще се проведе на 25 ноември в подлеза на Централна гара в София. Вяра Момчева и Бояна Войнова са в основата на новосъздадения творчески колектив „ВЪЗЕЛ“. Макар и млади, двете вече имат ясна визия за ролята на изкуството в обществото. Бояна Войнова е завършила дизайн в Нидерландия, а Вяра..
Спектакълът "Съкровището" на фолклорен танцов ансамбъл "Магия" ще бъде представен в салона на Ловчанското читалище "Наука" на 25 и 26 ноември от 18:00 ч., съобщи художественият ръководител на ансамбъла Маргарита Атанасова. По-голямата част от композициите, които публиката ще види, са изцяло нови, авторски и представяни за първи път...
Фестивалът за съвременна музика NOW! в град Есен, Германия, се проведе за 15-и пореден път от 25 октомври до 9 ноември. Той се организира от Есенската филхармония в партньорство с Университета за изкуства Фолкванг, Държавния съвет за музика на областта Северен Рейн-Вестфалия и Дружеството за нова музика - Рур. Фокусът през 2025 г. беше върху..
С юбилеен концерт под наслов „Традицията е жива” камерният оркестър „Орфей” към Двореца на културата в Перник отбеляза 50-годишнината от създаването си. Солисти в концерта бяха цигуларите Ангел Станков и Лиляна Якимова-Димитрова. По повод юбилея Съюзът на българските музикални и танцови дейци отличи оркестъра със „Златна лира”, а неговия диригент -..
В рубриката "Помните ли..." на предаването за класическа музика "Алегро виваче" по "Хоризонт" разказваме за делото на проф. Иван Вульпе - диригент и педагог, свързал името си с няколко оркестъра в България, най-вече с тези в Бургас и Шумен. На 7 ноември се навършиха 95 г. от рождението му. Иван Вулпе е наследник на големи фигури в историята..
На 21 ноември от 19 часа в Софийската опера и балет е поредният концерт от сезона на Симфоничния оркестър на БНР с главен диригент Константин Илиевски. Това събитие ще бъде по-различно и емоционално, защото с него ще бъде отбелязана 65-годишнината от създаването на Детския радиохор – рожба на незабравимия акад. Христо Недялков. Това ще бъде..
916,68 лева годишна загуба през 2026-а, ако сега нетната ви месечна заплата е 3500 лева. С това изчисление започна интервюто пред БНР на..
"Корупцията в горския сектор заплашва да срине един от най-важните отрасли на българската икономика -управлението и стопанисването на държавните..
" Благомир Коцев сякаш пречеше на всички още с избора му , защото решенията му бяха твърде много в полза на обществеността на Варна. Той опита да забави..