Петър Волгин: Светът отново е на кръстопът

Понякога си мисля, че членовете на елита са оперирани не само от срам, но и от чувство за самосъхранине. Вижте какво се случва например около СЕТА - споразумението, което е в услуга единствено на транснационалния капитал. Стотици хиляди хора на най-различни места по света протестираха срещу него, но сякаш напук няколкостотин еврочиновници го разписаха. И дори един особено високопоставен евродесен партиец Антонио Лопес си позволи да се кара на Корнелия Нинова заради отрицателното й становище за СЕТА и да съветва българите как да гласуват. Сега някой ще каже: ама той, Волгин, понеже е ляв, затова критикува десния Лопес. Проблемът обаче е, че Такова нахално поведение, продиктувано от желанието да се угоди на големия капитал, е характерно както за брюкселските десни, така и за брюкселските леви. Да ви припомня абсурдната ситуация, при която "левият" Мартин Шулц лобираше за СЕТА, която е отрицание на всичко автентично ляво. Затова ми е особено смешно, когато слушам как въпросният брюкселец днес се явявал алтернатива на либералната Меркел на предстоящите избори в Германия. Политическата дейност на г-н Шулц показва, че той никога не е бил , а и няма да бъде алтернатива на статуквото, така както никога не е бил автентично ляв.

  Брюкселският народ, по сполучливото определение на Вацлав Клаус, е само най-видимата част на този международен елит, в който влизат политици, банкери, бизнесмени от всички континенти и който отдавна няма нищо общо с обикновените хора. Колкото повече се увеличава пропастта между елита и нормалното население, толкова повече нараства вероятността от социален взрив. Ако се върнем пак сто, че и повече години назад, към времената на Руската империя, ще видим, че и там е имало прозорливи хора, които са предупреждавали, че ако властите не предриемат кардинални реформи, ако продължи да не чува справедливите искания на хора, ще има революция. Властта не чува тези предупреждения, затова се стига и до Февруари и до Октомври 1917 г. , когато болшевиките на Ленин взимат властта, и още по-важно, успяват да я задържат, защото програмата им отговаря най-точно на стремежите на повечето руснаци. Колкото повече днешните властници - официални и задкулисни - игнорират протестите на хората, толкова  по-горчиво впоследствие ще бъде неминуемото им разочарование.