Шумни критики и аплодисменти на премиерата на "Крадливата сврака" в Миланската Скала

През месец април имах шанса да присъствам на една дългоочаквана премиера в Миланската Скала – на операта "Крадливата сврака" на Росини.

След 200 години от първото представяне на произведението именно в Ла Скала и след рекордните 176 години отсъствие от миланска сцена, ценителите на оперна музика с трепет очакваха вдигането на завесата за това малко познато заглавие. Едно истинско предизвикателство за музикалния директор и диригент на операта Рикардо Шайи. 

Невероятно наистина как след абсолютен успех в премиерата през 1817 г. тази музикална катедрала изчезва от международната сцена в продължение на години, коментира маестро Шайи. За съжаление неговата интерпретация и новаторски поглед не допаднаха на част от присъстващите в "Ла Скала" и бяха причина за отделни освирквания. Маестрото аргументира реакцията на публиката с трудността на операта – вокална и инструментална. 

След 18 години брилянтни спектакли в "Театро дел Елфов Милано", възхитителна кариера в киното и заслужен "Оскар" за филма "Mediterraneo" режисьорът Габриеле Салваторес отново се завърна към театъра. Щастлив съм да работя с изключителен състав от талантливи певци и актьори, които вероятно ще избера за мой бъдещ филм, споделя Салваторес. Изненадах се от негативната реакция на публиката. Може би причина за нея бе изборът му за движения на сцената на Франческа Алберти в ролята на Крадливата сврака. Една невероятна акробатка. Прецизни движения на въжето във въздуха и мимики на земята. Забавлява се, като Росини, коментира италианският режисьор. Но не бе достатъчно. Виждахме рядко Алберти, без да има особена тежест в развитието на операта. Усещаше се известна липса на координирани между изпълнителите движения на сцената. Отделни критики бяха отправени и към сценографията на Джан Маурицио Ферчиони и неговия избор на костюми – традиционни за операта, но и нереалистични.

В ролята на Нинета бе Роза Феола. Независимо от известни неточности в изпълнението, носителката на първа награда в конкурса "Опералия" на Пласидо Доминго за 2010 г. се отличи в своя дебют в "Ла Скала" със силно сценично присъствие, чист тембър и перфектна каватина от първо действие. След дебют в Миланския театър през 2014 г. с "Така правят всички жени", с диригент маестро Даниел Баренбойм, Серена Малфисе завърна в "Ла Скала" в ролята на Пипо. Не остана незабелязана известна несигурност в изявата на мецосопрана и трудността в изпълнението на роля на контраалт. Перфектна дикция бе водеща в интерпретацията на Тереза Йерволино, която видяхме в ролята на Лучия. Вълнуваща бе изявата на един от най-обичаните изпълнители в "Ла Скала" – Микеле Пертузи, който перфектно изпълни ролята на Подеста. Носител на наградата "Абиати" за 1995 г. на "Златният Росини" в Пезаро и награден със златен медал от президента на Република Италия за принос към италианската култура, басът ни очарова със сила на гласа и артистичност.

Спектакълът завърши с активното участие на публиката: На шумните критики, отправени към маестро Шайи и режисьора Салваторес, публиката отговаряше с още по-бурни аплодисменти. Критично настроената ложа напусна залата, а нестихващите овации бяха доказателство за успеха на тази изключително трудна опера, за която самият Росини споделя: Само в първо действие музиката би била достатъчна за четири опери!